Самосъществуването на Бога

Когато Библията заявява, че Бог е Творецът на вселената, това показва, че самият Той не е сътворен. Съществува изключително важна разлика между Твореца и Неговото творение. Творението носи белега на Твореца и свидетелства за славата Му. То никога не бива да бъде предмет на поклонение, защото не е по-велико от Твореца.

Нищо не е в състояние да се самосъздаде. Теорията за самосътворението е стопроцентово противоречие, безсмислено съждение. Моля, читателят да спре и да помисли малко. Нищо не може да се самосътвори. Дори Бог не може да направи Себе Си, защото ако го стори, ще значи, че е съществувал преди Себе Си, а това и Бог не може да го направи.

Всяко следствие си има причина. Това е вярно по определение. Но Бог не е следствие. Няма начало и следователно няма и предшестваща причина. Той е вечен. Винаги е бил и е. В Своята същност Бог притежава силата на съществуването. Не се нуждае от никаква външна помощ, за да продължава да съществува. Точно това се има предвид в идеята за самосъществуването. Като даденост това е възвишено и величествено понятие. Не можем да го сравним с нищо друго. Всичко, което познаваме в рамките на средата си, е зависимо и сътворено. Нямаме способност да схванем напълно какво представлява самосъществуването.

Но само защото (по определение) не е възможно сътвореното да е самосъществуващо, не означава, че е невъзможно Творецът да е самосъществуващ. Бог, като нас, не може да се самосътвори. Но Той, за разлика от нас, е самосъществуващ. Естествено, това е сърцевината на разликата между Твореца и творението. Именно този факт го прави Най-висшето същество и изворът на всички останали същества.

Идеята за самосъществуването не нарушава законите на разума, логиката и науката. Тя е рационално допустима. За разлика от това, понятието за самосътворението нарушава един от най-фундаменталните закони на разума, логиката и науката – закона за непротиворечието. Самосъществуването е рационално, а самосътворението – ирационално.

От рационална гледна точка представата за нещо, което е самосъществуващо, е не само възможна, но и необходима. Разумът изисква следното: ако едно нещо съществува, то трябва да притежава силата на живота в себе си. В противен случай то е нищо. Ако нещото не съществува в себе си, то изобщо не съществува.

Навярно най-старият и най-трудният въпрос на земята е защо съществува нещо вместо да няма нищо? Наложителен отговор поне на част от въпроса е, защото Бог съществува. Той съществува в Себе Си вечно. Бог е източник и първоизвор на всеки живот. Павел декларира нашата зависимост от силата на Божието съществуване, когато казва: „Защото в Него живеем, движим се и съществуваме“ (Деяния 17:28).

Библейски пасажи за размисъл:

Псалм 90:2; Йоан 1:1-5; Деяния 17:22:31; Колосяни 1:15-20; Откровение 1:8

Този текст е взет от книгата "Основни истини на християнската вяра" на автора Р. Ч. Спроул. Можете да закупите книгата отпечатана на хартия от Динамик Консулт.