Сътворение

Всичко във времето и пространството има свое начало. Аз имам начало, вие – също. Къщите, в които живеем, имат начало. Дрехите, с които сме облечени – също. Имало е време, когато ние, нашите къщи, дрехи, коли, перални и ние самите не сме съществували. Нямало ни е. Това е толкова видно.

Тъй като сме заобиколени от предмети и хора, които очевидно имат начало, сме склонни да се прехвърлим направо на заключението, че всяко нещо има начало. Подобно заключение обаче би било смъртоносен скок в пропастта на абсурда. То би било пагубно за религията. Би било пагубно за науката и разума.

Защо? Не казах ли, че всичко във времето и пространството има свое начало? Това не е ли същото като да кажем, че всяко нещо има начало? В никакъв случай. От логична и научна гледна точка не е възможно всяко нещо да има начало. Защо? Ако всичко, което съществува, някога е имало своето начало, тогава е имало време, когато нищо не е съществувало.

Спрете за момент и помислете. Представете си, че нищо не съществува. Абсолютно нищо. Дори не сме в състояние да си представим абсолютното нищо. Самото понятие е отрицание на всичко.

Но ако някога не е съществувало нищо, тогава какво щеше да има сега? Точно така. Нищо! Ако преди време е нямало нищо, то неоспоримата логика изисква винаги да няма нищо. Нищото дори няма нужда от „винаги“, през който период да няма нищо.

Откъде сме сигурни, абсолютно сигурни, че ако някога не е имало нищо, то и сега нямаше да има нищо? Отговорът е поразително прост, независимо от факта, че изключително умните хора често се запъват на очевидното и отговорът е, че не можеш да получиш нещо от нищо. Абсолютният закон на науката и логиката е ex nihilo nihil fit (от нищото не произлиза нищо). Нищото не може да роди нещо. Не може да се смее, да пее, да плаче, да работи, да танцува и да диша. То със сигурност не може да създава. Нищото не може да прави нещо, защото не е нещо. То не съществува и затова не притежава никаква сила.

За да може от нищото да се появи нещо, то трябва да притежава силата да се самосътвори. Трябва да може да създаде себе си или да се роди в съществуване. Но това е абсурд. Защото, за да може нещо да създаде или да роди себе си, то трябва преди това да съществува. А ако вече съществува, не е необходимо да бъде създавано. За да може нещото да създаде себе си, то трябва да бъде и да не бъде, да съществува и да не съществува по едно и също време и в един и същ аспект. Това е противоречие. То е в разрез с най-фундаменталния от всички мисловни и научни закони, закона за непротиворечието.

Ако изобщо знаем нещо, то е, че след като сега съществува каквото и да било нещо, то някога, някак си нещо не е имало начало. Съзнавам, че изключителни мислители като Бертран Ръсел17, в своя спор с Фредерик Копълстоун, твърди че настоящата вселена е следствие на „безкрайна поредица от крайни причини“. Той говори за безкрайна поредица, действаща назад във вечността, от едно причинено нещо, което причинява друго и така завинаги. Тази теория само утежнява до безкрайност проблема за самосътворението. В основата си тя е глупава, фактът, че е измислена от интелигентни хора, не я прави по-малко глупава. Даже е по-лоша от глупост. Глупавите неща понякога са реални. Докато тази теория е логически невъзможна.

Ръсел отхвърля закона, че от нищото не се ражда нищо, но той не може да го опровергае без да извърши умствено самоубийство. Знаем (с логическа увереност), че след като сега съществува каквото и да било нещо, то трябва да има нещо, което няма начало. Тогава въпросът е какво или кой е това?

Много сериозни учени вярват, че отговорът на какво се намира в самата вселена. Те твърдят (както Карл Сейгън), че не е нужно да отидем над или зад вселената, за да открием онова, което е без начало и от което произлиза всичко останало. Тоест, няма нужда да приемаме нещо като „Бог“, който е извън пределите на вселената. Вселената или нещо в нея може да свърши добре същото.

В горния сценарий дебне много коварна грешка. Тя е в смисъла на понятието извън пределите. Във философията и богословието идеята за трансцеденталност означава, че Бог е „извън и над“ вселената, тоест, че е по-висше същество от останалите. Обикновено смятаме Бога за върховното Същество.

Каква е разликата между върховното Същество и човешкото същество? Забележете, че и двете понятия съдържат общата дума същество. Когато казваме, че Бог е върховното Същество, имаме предвид, че Той е същество, чийто вид се различава от останалите обикновени същества. Каква по-точно е тази разлика? Бог е наречен върховно, защото няма начало. Той е висш, защото всички останали същества дължат съществуването си на Него, а Бог не дължи Своето съществуване на нищо друго вън от Себе Си. Той е вечният Създател. Всичко останало е дело на Неговото ръка.

Когато Карл Сейгън и другите казват, че във вселената, а не над или извън нея, съществува нещо, което не е сътворено, те просто се заяждат за адреса на Създателя. Те казват, че несътвореното живее тук (вътре във вселената), а не „там“ (над или извън вселената). Все пак необходимостта от върховно Същество остава. По отношение на живота неговата тайна, откъдето произлизат всички сътворени неща, си остава извън и над всичко останало на света. С други думи, все пак трябва да съществува трансцедентално Същество.

Колкото повече проучваме този „Създател вътре във вселената“, толкова повече то започва да приема чертите на Бог. Той е несътворен. Той създава всичко останало. Той или то държи у Себе Си силата на живота.

Онова, което е кристално ясно, е, че след като сега съществува нещо, трябва да има висше Същество, от което да произхождат всички останали същества. Първото изявление на Библията: „В началото Бог създаде небето и земята“ е основополагащо за цялата християнска мисъл. То не е само религиозно заявление, но и рационално необходимо понятие.

Библейски пасажи за размисъл:

Битие 1; Псалм 33:1-9; Псалм 104:24-26; Йеремия 10:1-16; Евреи 11:3

Този текст е взет от книгата "Основни истини на християнската вяра" на автора Р. Ч. Спроул. Можете да закупите книгата отпечатана на хартия от Динамик Консулт.