Истинска история за един морски капитан, неговите вътрешни борби и решението му да предаде живота си на Исус Христос в своя последния час.
Джон Кутс, морски капитан безбожник, лежеше умирайки в своята каюта някъде насред океана. Той се чувстваше толкова безпомощен и самотен и се свиваше от ужас пред Вечността, която беше толкова близо. Той извика помощник-капитана и попита:
– Уилям, можеш ли да коленичиш и да се помолиш за мен? Както знаеш, аз живях нечестив
живот и ме е страх, че това е краят!
Помощник-капитанът, обаче, не беше човек на молитвите и каза, че не може, въпреки че би желал, ако можеше. Тогава капитанът повика боцмана и с обезумял от ужас глас извика:
– Моли се Бог да има милост за душата ми!
– Бих искал да мога, капитане, но никога в живота си не съм се молил.
– Тогава провери дали някой на борда има Библия, виж има ли някой да ми прочете от Библията!
Те претърсиха кораба за някой, който можеше да се моли, или някой, който поне да има Библия и тъкмо щяха да се откажат, когато един моряк им каза, че е виждал сина на готвача да чете книга, която прилича на Библия. Помощник-капитанът веднага намери момчето в галерията. То се казваше Уили Плат и срамежливо призна, че има Библия.
– Тогава вземи я, момчето ми, и побързай да отидеш в капитанската каюта, защото той те чака.
Когато Уили влезе, капитанът лежеше неподвижно с мъртвешка бледнота на лицето. Като видя момчето, той се приповдигна и извика:
– Това Библия ли е, синко?
– Да, капитане.
Тогава седни и виж дали можеш да намериш нещо, което да ми помогне, защото много ме е страх, че скоро ще умра. Прочети ми нещо за Бог и милостта му към грешник като мен.
В този момент на Уили му се искаше да познава по-добре Библията.
Единственото, което му дойде на ум, беше от 53-та глава на Исая, откъдето майка му често обичаше да цитира. Той отвори с надежда тази прекрасна Книга, която открива Божията любов към грешници като Джон Кутс, и започна да чете. Произнасяйки бавно и отчетливо всяка дума, той стигна до 5-ия стих:
„Той бе наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония. На него дойде наказанието, докарващо нашия мир и с неговите рани ние се изцелихме.“
Клетият капитан слушаше всичко това, което касаеше живота му и разбра, че това е последния му шанс да бъде спасен. Той вдигна ръка и каза:
– Спри, синко! Това е! Прочети го отново!
– Капитане, отвърна Уили, майка ми ме караше да слагам моето име в този пасаж. Мога ли сега да го направя така, както тя ме учеше?
– Разбира се, детето ми, сложи своето име и го прочети отново!
Бавно и с благоговение момчето прочете следното:
– Той, Исус, бе наранен поради престъпленията на Уили Плат, бит бе за беззаконията на Уили Плат. Той пое наказанието, докарващо мир на Уили Плат и с неговите рани Уили Плат се изцели.
Когато свърши, той почувства ръката на капитана върху раменете си.
– Момчето ми, каза той, сложи моето име сега там и го прочети отново. Сложи Джон Кутс! Джон Кутс!
Уили прочете отново, много бавно:
– Той бе наранен поради престъпленията на Джон Кутс. Той пое наказанието, докарващо мир на Джон Кутс и с неговите рани Джон Кутс се изцели.
Капитанът се отпусна на възглавницата, повтаряйки си отново и отново тези скъпоценни слова от Исая 53:5, като слагаше всеки път своето име там. Небесна радост изпълни душата му, когато той положи вярата си в Спасителя, виждайки, че Неговото дело на кръста е достатъчно, за да заплати за греховете му.
Преди да почине в Христа, Джон Кутс свидетелства на всички в кораба, че е спасен, тъй като наказанието;, което той сам заслужаваше, е понесено от друг.
„Божия дар е вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ.“
Послание към Римляните 6:23
Уважаеми читателю, знаеш ли нещо за това спасение? Заел ли си мястото си на виновен грешник пред Бога и осланяш ли се на Христа за прошка?
Тази брошура идва при вас с помощта на:
Проект Мисия България