Данъчните отличници: Монополите

Българската телекомуникационна компания била данъчният отличник на България, стана ясно от вестниците тази седмица. Най-големи печалби и най-точно покрити „задължения“ към бюджета. Компания за пример, с други думи. Ударникът в републиканското социалистическо съревнование. В същото време тревогата е, че никой не иска да плати висока цена за приватизацията на БТК.

Голямото хвалене на компанията – високи печалби, изрядно платени данъци, обновено оборудване и т.н. – изглежда не впечатляват потенциалните купувачи на БТК. Агенцията за приватизация призна, че не е в състояние да продаде БТК за повече от 500,000 долара. Словом, половин милион долара. Толкова, колкото струва административната сграда на БТК в София на пазарна цена. Без компютрите и бюрата в нея. И без стойността на земята под нея.

Ето ти парадокс. БТК носи големи печалби, плаща големи данъци и изглежда най-перспективната икономическа организация в България. Но когато частният инвеститор трябва да даде за нея някакви пари, той отказва да я оценява толкова високо. Или частният инвеститор нещо не разбира, или това, което се вижда на повърхността, не е истинското положение на нещата.

Но частният инвеститор едва ли е толкова глупав. За да стигне до положението на частен инвеститор, той очевидно добре се е научил да оценява нещата. Тогава излиза, че видимото цъфтящо състояние на БТК прикрива нещо гнило. И гнилото се състои в това, че цената на БТК е пазарно определена, а нейните печалби и икономическо състояние са политически наложени.

Печалбата на предприемача

Откъде идват печалбите на частния предприемач, който излиза на пазара за да предложи стока или услуга, конкурирайки се срещу други предприемачи? Предприемачът трябва да прогнозира бъдещето. Той трябва да предвиди какво потребителите ще искат в бъдещето, още преди самите потребители да го знаят. На основата на това предвиждане той купува ресурси – суровини, машини, материали, работна ръка, кредитни средства – на настояща цена, произвежда своя продукт или услуга, и когато търсенето на този продукт или услуга се увеличи – както предприемачът е предвидил – той го продава на новата, по-висока цена. Разликата между новата, висока цена на търсения продукт, и старата, по-ниска цена на инвестираните ресурси, е печалбата на предприемача.

Накратко, предприемачът печели от своето умение да служи на другите, да разбира техните нужди преди самите те да ги разбират. Причината да имаме електричество, автомобили, течаща вода, компютри, мобилни телефони и много други полезни неща е, че някой частен предприемач в миналото е предвидил, че хората ще имат нужда от тях, рискувал е, като е инвестирал свои средства, и така е послужил на нуждите на хората. Когато предприемачът предвиди правилно, печелят всички; той има своята печалба, а потребителите имат това, което са искали, без да рискуват те самите. Когато предприемачът предвиди погрешно, губи само той.

Тоест, предприемачът разбира един основен принцип на Божието царство: „Който служи, води.“ Същото, което Исус каза на Своите ученици в (Мат 20:26-27) „Който иска да бъде голям между вас, ще ви бъде слуга, а който иска да стане пръв, ще бъде роб.“
Този, който добре послужи на нуждите на хората, получава награда: икономическа печалба. Който не служи на нуждите на хората, остава без награда. Така на свободния пазар богати стават тези, които служат добре на другите.

Печалбата на държавния монополист

Точно обратното е при държавния монополист. Неговата печалба и неговите икономически „успехи“ не са основани на уменията му да служи добре на хората, ана способността на държавата да използва полицейска сила, за да принуждава хората да плащат, или за да държи далеч от пазара конкурентите на монополиста.

Инвестициите на държавния монополист не са закупени кредитни средства на свободния финансов пазар. Ако частният предприемач няма достатъчно финансови средства, той трябва да се обърне към хората, които държат кредитен ресурс. За да ползва техния кредитен ресурс, той трябва да им обещае ниво на възвръщаемост, или „лихва по кредита“. Вложителите очакват парите им да се върнат, и то с добавка, която да ги компенсира за времето, през което не са можели да ползват парите си. Но кредитният ресурс на държавния монополист нито е придобит чрез свободно договаряне с вложители, нито носи със себе си задължението парите да бъдат изплатени на вложителите. Инвестициите на държавния монополист идват от данъците, тоест от пари, които насила са взети от тези хора в обществото, които работят, създават някакво благосъстояние и от това благосъстояние държавата чрез полицейска сила взема своите пари. Кредитният ресурс на държавния монополист е ограбен ресурс, а не пазарен ресурс.

Съответно печалбите на държавния монополист не са основани на добро обслужване на потребителите. Ръководителите на държавните предприятия нямат нито нужда, нито стимул да задоволяват добре потребителите. Това, което им е нужно, е да задоволяват нуждите на политиците, които осигуряват политическата защита на монополиста от неговите конкуренти. Потребителите са нищо, чиновниците са всичко в мисленето на монополиста. И когато монополистът печели, това не е защото е послужил на потребителите, а защото чрез полицейската сила на държавата той е в състояние да извлича все по-големи печалби от потребителите – те нямат избор и са принудени да търсят услугите само на един продавач. Цените могат да скачат безкрайно, защото няма никакъв механизъм, който да ги възпре – а такъв механизъм е единствено конкуренцията на свободния пазар.

В крайна сметка, телефонният разговор от България до Съединените Щати е близо 6 лева (около 2.50 долара) на минута. За сравнение, максималната цена на разговора от Съединените Щати до България е 1.20 долара на минута, а с телефонните карти на частната компания AT&T разговорите с България са по 20 цента на минута.

Измамата на монополната печалба

Частният инвеститор не може да бъде излъган. Големите печалби на БТК не могат да скрият истинското състояние на компанията: прекалено високи цени, които не са формирани от реалното състояние на пазара, а от монополното състояние на БТК; раздут бюрократичен апарат (броят на служителите на БТК е равен на броя на служителите на Дойче Телеком, разликата е в населението, което тези две компании покриват, 7 милиона срещу 70 милиона); пълна липса на отчетност на разходите и на пазарно мислене в ръководството на БТК и така нататък. БТК не е пазарна компания и затова нейната пазарна цена не може да се формира на основата на стандартните пазарни принципи.

Истинското християнство и държавните монополи

Трите християнски революции в историята – Нидерландската калвинистка революция през 16-ти век, Английската пуританска революция през 17-ти век, и Войната на Северноамериканските колонии за независимост в края на 18-ти век – започват по едни и същи поводи: опитите на държавата да наложи икономически монополи, защитавани чрез полицейската сила на държавата. Наследниците на Реформацията са разбирали ясно, че учението на Калвин и Лутер не се отнася само за душата на човека, а има дълбоки приложения във всяка област от живота, включително икономиката и държавната политика. Учението на Лутер, че всеки християнин е свещеник, носи със себе си идеята за личната свобода на човека, за да може всеки човек да изработва своето призвание и своето спасение със страх и трепет. Тази лична свобода се състои в правото на човека да влиза свободно във всякакви договорни взаимоотношения, които не нарушават изискванията на библейския закон. Следователно държавно наложените монополи са били грубо нарушение на християнското благовестие и войната срещу тези монополи, включително с оръжие в ръка, е била свещен дълг на всеки християнин. Истинският християнин няма възможност да избяга от тези следствия.

Резултатите от тази свещена война против държавните монополи днес са очевидни за всички, най-малко в икономическото благосъстояние на тези народи. Добър урок за един народ, който търси начин да излезе от блатото на икономическите си проблеми.

Със съдействието на Българска Християнска Интернет Библиотека