Christian.bg Българска Християнска Мрежа
„Властта е за да служиш на хората“ – заяви Симеон Втори. Но дали наистина хората искат услугите на властта? Здравият разум ни показва, че обикновените хора не искат властта да им служи.
„Властта е за да служиш на хората.“ Това заявява министър-председателят Симеон Сакскобурготски пред вестник Капитал. Клише, което е старо като света. В писаната човешка история няма владетел – бил той „демократичен“ лидер или абсолютен тиранин – който да не твърди, че е дошъл на власт за да служи на хората. Виждате ли, хората имат нужда от някакви услуги и ние заставаме на власт, за да им предложим тези услуги. (От само себе си се разбира, че ги обслужваме с техните собствени пари. Ако използваме нашите си пари, това вече е частна благотворителност, а частната благотворителност е най-ужасният демон за всеки държавен „служител“.)
Единствено изключение от този възглед за държавната власт като „слуга“ на хората са били християнските нации в средновековна Европа и пуританските политически системи през 17 век в Англия и в Северноамериканските колонии. В тях обществото е билотрансцендентно ориентирано, тоест и държавната власт, и всички останали институции в обществото са слугували на върховен Бог. Държавната власт е била ограничена само в областта на поддържането на обществения ред, и то не заради хората, а заради вярността си към Бога Създател. Но във всички нехристиянски общества, дори при инките и ацтеките, държавата е представяла себе си за служител на хората, дори когато това е изисквало човешки жертви или тотално данъчно ограбване.
Както всички останали чиновници, обаче, Симеон Втори пропуска да разгледа въпроса дали хората искат тези услуги, които властта им предлага. Някак си винаги се приема за даденост, че хората си умират държавата да ги обслужва, че ако държавата не ги обслужва, няма да има кой да го направи, и затова чиновникът се заема с героичната задача да предостави на хората услуги, които те искат, но няма от къде да получат.
Накратко, винаги се прикрива въпросът: „Дали хората наистина искат услугите, които държавата им предлага?“
Моят отговор е не. Хората не искат услугите, които държавата им предлага. Как знам, че хората не искат тези услуги? Имам обективен критерий за това: Наличието на данъчни управления, данъчна полиция, административни и криминални наказания за избягване на данъците и разширен държавен репресивен апарат. Здравият разум показва, че хората доброволно си плащат за услугите, които наистина желаят. Принудата показва, че те не желаят да плащат доброволно, а ако не желаят да плащат доброволно, тогава и не желаят съответните услуги.
Нека да разгледаме това по-подробно.
Всеки ден аз искам да ям, за да оцелея физически. Имам нужда от хляб, месо, плодове, зеленчуци, вода и други напитки и т.н. Някой трябва да ги произведе за мен, т.е. някой трябва да ми послужи, като достави тези неща на достъпна цена до моя дом или поне в разумна близост до моя дом. За това се грижат хлебозаводи, транжорни, земеделски стопани, транспортни фирми, дистрибутори и т.н. Когато техните продукти вече с в готов вид и са в магазина близо до моя дом, аз отивам и доброволно давам парите си, за да получа тези продукти. Никой от тези хора не се нуждае от платени главорези, които да влизат в моя дом всеки месец и да ми вземат насила парите за да ми доставят техните продукти. Аз сам отивам и си давам парите. Защо? Защото имам истински нужди и истински проблеми и тези хора ми дават истинското решение на моите нужди и проблеми. Разбира се, мога да реша да не ям и да не пия, което, разбира се, в крайна сметка ще доведе до моята смърт. Производителите няма да ми попречат. Моето лично решение да не се ползвам от техните услуги си е мое лично решение. Те ми доставят това, от което наистина имам нужда, но оставят на мен да реша дали искам да приема тяхното решение на моите проблеми. В повечето случаи аз не искам да се самоубия и доброволно си давам парите, за да си купя храна и напитки, а и много други неща -домашни потреби, електроуреди, телефон, автомобил и т.н.
Ключовата дума тук е доброволно решение. Аз искам техните услуги и доброволно решавам да ги купя. Но ако не искам да ги купя, никой производител няма да упражни насилие върху мен.
Какво да кажем за „услугите“ на държавната власт? Ако наистина хората имаха нужда от тези услуги, те щяха доброволно да си плащат данъците. Толкова е просто. Хората не са глупави; те много добре познават интересите си. Никой не е толкова глупав, че да откаже да дава доброволно пари в хранителния магазин и да умре от глад. Това се отнася за всичко друго. А когато хората откажат да дават пари за дадено нещо, тогава те наистина не го искат. Затова една малка група от чиновници се нуждае от разширен репресивен апарат, за да принуди хората да плащат за услуги, които не са им нужни. Никой не си плаща доброволно данъците, следователно никой не иска държавата да го обслужва. Следователно въпреки демагогските клишета на Симеон Втори и на всички други политически демагози, властта не може да служи на хората, а само да им налага „услуги“, които те не искат.
Частният производител и търговец взема моите пари по икономически начин – доброволно, чрез предлагане на реални услуги, от които аз имам нужда. Държавата взема моите пари по разбойнически, рекетьорски начин – като ми налага услуги, които аз не искам. Частният производител и търговец действува по принципа на Мат. 20:26-27: „Който служи, води.“ Държавата действува в нарушение на Осмата Заповед: „Не кради!“
Накратко, държавната власт е на принципа, „Няма не искам, няма недей. . .“ Искаш не искаш, държавата ще те „обслужва“ и ще ти взема парите за това. Дори когато не искаш да те „обслужва“, тя пак ще ти взема парите. Дори да не харесваш „обслужването“, тя пак ще ти взема парите. Насила, разбира се. А дори да ти взема парите, пак не е сигурно дали ще получиш дори това, което държавата обещава.
Истината е, че всички услуги, които държавата претендира, че доставя, може да се извършва от частния бизнес и то на много по-ниска цена и при несравнимо по-добро качество. Например, сегашното ниво на средна пенсия може да се постигне от частен пенсионен фонд при годишна вноска от 100 лева. За сравнение, средната годишна пенсионна вноска, която НОИ изисква сега, е близо 1,000 лева. Парите, вложени в частен пенсионен фонд, остават като наследство за децата на вносителя, ако той почине преди навършване на пенсионна възраст. Обратно, парите, които НОИ ограбва от работещите българи, остават за държавата, ако вносителят почине преди навършване на тази възраст. Подобно е съотношението между частните и държавните услуги в почти всички други области, в които държавата се намесва – медицинско осигуряване, образование, търговски сертификати, управление на транспорта и т.н. А за безполезността на полицията и съдебната система няма нужда да говорим ? имаме всички основания да вярваме, че премахването на съдебната система и полицейските органи ще доведе до сериозно намаляване на престъпленията и по-спокоен живот за почтените граждани в България.
Последните събития в България показват, че обикновените работещи българи започват да усещат кой е техният главен враг – държавата и нейните чиновници, от министрите до най-обикновените машинописки в местните държавни и общински учреждения. Но техните протести и недоволство са краткосрочни и неориентирани – те все още вярват в лъжливата идеология на светската демокрация, която узаконява тоталната власт на държавата върху живота на хората. Докато тази лъжлива идеология властвува, промяна не може да има.
Единствено християнството може да даде идеологическа обосновка на свободата на отделните хора от държавната намеса и насилие. Учението на Реформацията, че „всеки вярващ е свещеник“, дава теологичната и идейна основа на свободното общество, в което държавата е само една от всички ограничени институции. Това е добра възможност за християните да използват сегашните условия, за да разпространяват благовестието на Исус Христос. Но те не искат. Грабването и краят на света са по-важна тема за тях. Затова Църквата ще си остане малка и невзрачна групичка от хора, които пеят песни в неделя. А през това време почтените хора ще се мъчат в примката на тираничната тотална държава и нейните кръвожадни жреци – държавните чиновници.