Бог изцелява едно момиче от силна алергия и нейният живот вече никога няма да бъде е същия.
С това свидетелство, не искам да омаловажавам или отхвърлям постиженията на медицината. Просто искам да покажа, че има Бог, който е най-добрия лекар във Вселената и за Него няма неизлечими болести. Ако имате възможност да приемате лекарства и да се лекувате това не е против Божията воля, защото той иска всички ние да сме здрави и щастливи.
Моето боледуване започна още когато бях бебе. Имах алергия към битов прах и някои антибиотици. Това се изразяваше в чести бронхопневмонии.
Когато станах в седми клас по кожата ми започнаха да се появяват рани. Първоначално те бяха напукани и незарастващи устни с тъмни петна в ъгълчетата, а в последствие зачервена и набръчкана, белеща се кожа около очите и върху клепачите. Тези рани боляха, стягаха кожата ми и променяха излъчването ми. Понякога се гледах в огледалото и виждах сбръчканите места по лицето си, които по-скоро бяха като на застаряваща жена, но не и на 14-15 годишно момиче.
Това продължи с години. Раните на лицето правеха също дълбоки рани в сърцето ми. Аз се комплексирах и страдах, но най-лошото беше, че хората около мен – доктори и други страдащи от алергия казваха, че тази болест не се лекува. Временно тя може да не се проявява, но никога не изчезва напълно.
Когато станах на 17 години родителите ми ме заведоха в болницата, за да ми направят цялостни тестове. Тялото ми показа алергична реакция към:
- куче
- домашен прах 8/8
- библиотечен прах 5/5
- краве мляко 6/6
- яйчен белтък 5 мм
- пилешко месо 6/6
- боб 7/7
- бадем 8/8
- домати 8/8
- шоколад 7/7
- грах 5/5
- фъстъци 5/5
- орехи 6/6
(съотношението е 20 минути на 24 часа)
Това означаваше, че не можех да се храня със продукти, в които има белтък; шоколад, цитрусови плодове, млечни продукти и множество други. Трябваше да вземам куп лекарства, чиято цел не беше да ме излекуват, защото според медицината това било невъзможно, а да се задържи алергията на същото ниво, без да прогресира, на което лекарите ме посъветваха да не разчитам.
По това време, аз ходех на църква, четях Библията и вече бях приела Исус за мой личен спасител. Аз вярвах, че Той е бил непорочно заченат от Мария, живял е свят живот, умрял е на кръст за моите грехове и в Неговите рани аз можех да имам изцеление. Вярвах, че Той е възкръснал на третия ден и сега е жив. Вярвах, че знае страданието ми и разбрах, че мога да бъда освободена, ако Го помоля. Освен това аз виждах и чувах как хора по целия свят призовават неговото име и се освобождават от рак, СПИН, генетични болести и от всякакви други които медицината трудно лекува или смята за нелечими. Но Бог е всемогъщ и за Него няма трудности и неразрешими проблеми. Аз си спомних за стиховете в Библията, които красноречиво говорят за това, че всяка храна е създадена от Бога. Растенията и животните са от Него и всичко, което се приема с благодарение се очиства от Него. Когато това слово оживя в мен, аз вече бях сигурна, че Бог иска да бъда здрава. Трябваше само да поискам и да Му вярвам, че ако изповядам с устата си това, в Неговото име ще имам победа.
Времето, което ми беше определено за лечение (три месеца) беше време на молитва, изповядване на обещанията Му от Библията и на доверие в Него.
Аз не приемах тези лекарства, защото исках хората покрай мен да видят чудесната сила на Бога и да нямат основания да отдадат, дължимото на лекарствата. (Това решение взех сама за себе си и не съветвам никой да го прави, освен ако не носи сам отговорност за действията си.) През това време очите ми все още не виждаха промяна и кожата ми все още нямаше здрав вид, но аз вярвах, че изцелението е вече мое. Това е като да направиш покупка по каталог. Вече си платил, но тя все още не е пристигнала, защото е на път и и трябва време.
Когато времето дойде и след три месеца аз отидох на тест, след първите двадесет минути, които реактивите трябваше да покажат дали степента ми на алергия е същата или се е влошила, пробите бяха отрицателни. Лекарката повдигна вежди и каза: „Божа работа.“ Аз бях напълно здрава.
Прославих Бог, Който винаги остава верен на обещанията си, в църквата, която посещавам, сред близки и приятели, сред невярващи и съмняващи се хора, прославям Го и сега. И макар понякога да идват до мен изпитания и симптомите да се проявяват, аз с вяра и усмивка изповядвам изцелението си. Тогава лъжовните симптоми си отиват, защото Бог държи на Словото Си и Той никога не се изменя, и когато Той дава това е завинаги.
Това свидетелство даде:
Йорданка Тодорова Йочева
гр. Ловеч