Не злорадствай

“Не се радвай, когато падне неприятелят ти, и да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той. Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, и Той да оттегли гнева Си от него.” (Притчи 24:17-18)

Злорадството не е помогнало на никого. Като християни, ние трябва да се пазим от този опасен капан, в който са въвлечени изключително много хора. Това е дяволска стратегия, която в крайна сметка настройва хора срещу хора. Ние трябва да имаме същото отношение като нашия небесен Баща, който обича всички хора и прави слънцето да изгрява за добрите и за злите и дава дъжд на праведните и неправедните. Новият Завет ни казва, че това е форма на съвършенство. Бог обича всички хора и иска те да дойдат до спасение в Исус Христос. Самият Христос ни казва в проповедта на планината: “И тъй, всяко нещо, което желаете да  правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.” (Матей 7:12) Това въщност е старозаветен цитат, който претърпява развитие и усъвършенстване в епохите. В книгата Товит (неканонична) се казва: „Което е тебе омразно, недей го прави другиму”. Това е да не постъпваш с някой по начин, по-който и на теб ти е омразно. По същество тук имаме негативна форма на реакция. Хилел Старейшината, който живее няколко деситилетия преди Христос, коригира това изказване и добавя: „Което ти е неприятно, недей го прави на ближния си“. Тук виждаме да не правиш нещо, не само което ти е омразно, но и неприятно. Исус  Христос го усъвършенства: „Както искате да постъпват с вас човеците, така и вие постъпвайте с тях“. Или: „Всичко, което искате да правят на вас човеците, същото правете и вие на тях; защото това е законът и пророците”. Христовото златно правило превъзхожда съдържателно правилото на Товит и на Хилел Старейшината. Хилел изисква да не вършим зло, а Исус Христос настоява да вършим добро. Цялото послание в тази най-дълга записана проповед и поучение на Христос в Матей 5-7, е свързано с личното отношение в сърцето ни и за това как реагираме в различните ситуации, които ни спохождат и ни се случват. Да се молим за тези, които ни гонят, да не съдим хората, да прощаваме на нашите длъжници, да даваме на тези които искат от нас, да правим добро и да не злорадстваме.

Автор: Любо Петков – Християнска Църква „Месия“ – гр. Стара Загора
Оригинална статия: http://goo.gl/rLcKo2