Christian.bg Българска Християнска Мрежа
Изтеглете тази книга във формат
PDF, EPUB или MOBI.
Възражение 5: Не се ли разведе Бог с Израел и не се ли ожени Той за Църквата?
Има хора, които са се опитвали да поддържат идеята, че в крайна сметка Бог се е развел с Израел и вместо това се е оженил за Църквата от езичниците. Това е погрешно тълкуване по ред причини. Първо, Църквата никога не замества Израел като Божия съпруга. Вместо това Църквата стана част от Израел. В книгата Ефесяни 2:11–3:6 апостол Павел обяснява на своите читатели езичници, че преди да станат християни, те са били „без Христос, като чужденци от общото израелско общество и непознати на заветите на обещанието, без надежда, и без Бог в света: сега обаче… вече не сте чужденци и непознати, а съграждани [на Израел]…“ Той обяснява, че чрез Христовото дело на земята Бог е направил и евреите, и езичниците едно, и е разрушил междинната преградна стена между нас; като е премахнал в плътта си враждата, дори закона на заповедите, съдържащи се в наредбите; за да може в Себе Си да превърне двамата в един нов човек, така сключвайки мир; и че той би могъл да се примири и с Бог в едно тяло чрез кръста…“ Всъщност ап. Павел твърди, че цялото му служение към езичниците се основава на факта, че Бог „ми е разкрил тайната… че езичниците трябва да бъдат сънаследници [с евреите] и от същото тяло и участници в Неговото обещание в Христос чрез Евангелието“.
Израелската нация бе съставена от потомците на Авраам и Павел обяснява на християните в Галация, че сега „тези, които са с вяра, са синове на Авраам … Няма нито евреин, нито грък…, защото всички сте едно в Христос Исус. И ако принадлежите на Христос, значи сте потомци на Авраам, наследници според обещанието.“ (Гал 3:7, 28-29 NASB).
За да обясни по-добре тази концепция, ап. Павел използва пример с култивирано маслиново дърво, към което е присадено клонче диво маслиново дърво:
Но, ако някои клони са били отрязани, a ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш [от английски: не бъди арогантен, високомерен, дързък – бел. прев.], но ако си такъв, <знай>, че ти не държиш корена, а коренът поддържа тебе. Но ще речеш: „Отрязаха се клони, за да се присадя аз“. Добре, поради неверието си те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но бой се. Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади. Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен. Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади. Понеже ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени <клони>, ще се присадят на своята маслина! (Римляни 11:17-24).
А според ап. Павел всички, които са преживели новорождение и „подмяна на сърцето“, са били евреи и следователно всички християни са вече част от еврейската нация:
Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта; юдеин обаче е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух(а), а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога (Римл. 2:28-29).
И така, Бог не се разведе със съпругата си Израел, за да се ожени за Църквата, а позволи на група хора (езичниците) да стане част от Израел.
