Christian.bg Българска Християнска Мрежа
Изтеглете тази книга във формат
PDF, EPUB или MOBI.
Възгледът за прелюбодейството е бил отхвърлян от християните през вековете
Може и да е изненада за много християни днес, които никога не са чували за алтернативна гледна точка, но винаги е имало християни, отхвърляли Възгледа за прелюбодейството. В моето изследване успях да намеря хора от всеки век от времето на Исус до днес и това бих искал да предложа като последно основание, което ме кара да отхвърля Възгледа за прелюбодейството в полза на Възгледа за блудството. Мисля, че е интересно, и си струва да се отбележи, че някои от тези хора наистина са вярвали, че порнѐиа в клаузата за изключението от Матей се отнася до прелюбодейство, но въпреки това те все още не са разбрали пасажа, който позволява повторен брак след развод[1]. Изучаващият Божието Слово, който има съмнения относно обосноваността на Възгледа за прелюбодейството, може да бъде уверен, че е заобиколен от милиони християни, които споделят неговите съмнения.
Юстин Мъченик (ок. 100 – 165 г.)
И „който се ожени за разведената с друг съпруг, прелюбодейства.“ И „има някои, които са станали евнуси на хора, и някои, които са родени скопци, и някои, които са се превърнали в евнуси заради небесното царство; но всички не могат да получат тази дума“. Така че всички, които по човешки закон са два пъти женени, са грешници в очите на нашия Господ, както и онези, които гледат на жена, за да я пожелаят[2].
Ерм (творил активно ок. 160 г. сл. Хр.)
И аз му казах: „Господине, ако някой има жена, която се уповава на Господа, и ако мъжът разбере за нейното прелюбодейство, греши ли мъжът, ако продължава да живее с нея?“ И той ми каза: „Докато остава в неведение за нейния грях, съпругът не извършва никакво прегрешение, живеейки с нея. Но ако съпругът знае, че съпругата му се е заблудила, и ако жената не се покае, а упорства в греха си и въпреки това съпругът продължава да живее с нея, той също е виновен за нейното престъпление и споделя нейното прелюбодеяние“. И аз му казах: „Господине, тогава какво трябва да прави съпругът, ако съпругата му продължава в/със своите порочни практики?“ И той каза: „Съпругът трябва да я остави и да остане сам. Но ако остави жена си и се ожени за друга, той също прелюбодейства“[3].
Теофил (творил активно ок. 170 – 190 г. сл. Хр.)
„И който се ожени“, казва [Евангелието], „за тази, която се е развела със съпруга си, прелюбодейства; а който остави жена си освен заради блудството, я кара да прелюбодейства“. Защото Соломон казва: „Може ли човек да си сложи огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят? И човек може ли да ходи по горещи въглени и краката му да не изгорят? Така че този, който влезе при омъжена жена, няма да бъде невинен”[4].
Атинагора (творил активно ок. 177 г. сл. Хр.)
Защото ние насочваме вниманието си не върху изучаването на думите, а върху проявите и поучаването на действия, че човек трябва или да остане такъв, какъвто е роден, или да се задоволи с един брак; защото вторият брак е единствено благовидно прелюбодейство. „Защото който напусне жена си – казва Той, – и се ожени за друга, прелюбодейства“; не позволявайки на мъж да отпрати тази, на чието девство е сложил край[5], нито да се ожени отново.[6]
Климент Александрийски (починал ок. 215 г. сл. Хр.)
Така, Писанието дава съвети за брака и не позволява освобождаване от съюза, в закона изрично се казва: „Не оставяйте жена си освен поради причината блудство;“ и то разглежда като прелюбодеяние брака на разделените партньори [с нов], докато другият е жив[7]… Църквата не може да се омъжи за друг, след като е получила младоженец; но всеки от нас поотделно има право да се ожени за жената, която пожелае – според закона; имам предвид тук първия брак[8].
Тертулиан (ок. 160 г. – ок. 220 г.)
Разведената жена не може да се омъжи законно; а ако извърши такова действие без брак, не попада ли тя в категорията прелюбодейство, тъй като прелюбодейството е престъпление в брака? Такава е Божията присъда, в по-тесни граници от тази на мъжете, че като цяло независимо дали чрез брак или безразборно, допускането на втори мъж до сношение е обявено от Него за прелюбодейство… Толкова е вярно, още повече, че разводът „го е нямало отначало“; че сред римляните едва след шестстотната година от построяването на града този вид „коравосърдечност“ се описва като извършено деяние. Но те се отдават на развратни прелюбодейства, дори без да се разведат с партньора си: за нас, даже и да ги разведем, дори бракът няма да бъде законен[9].
Съборът в Арлес (314 г. сл. Хр.)
За онези, които разбират, че жените им са извършили прелюбодейство и са млади християни и им е забранено да се женят, беше определено, че най-силно им се препоръчва да не вземат друга съпруга, докато тяхната е все още жива, иначе ще са прелюбодейци[10].
Съборът в Елвира (324 г. сл. Хр.)
На християнка, която е напуснала прелюбодеен съпруг християнин, и се омъжва за друг, трябва да се забрани да се омъжи; ако обаче тя вече се е омъжила повторно, не трябва да се причестява преди смъртта на мъжа, когото е напуснала, освен ако смъртна болест не го налага[11].
Григорий Назиански (ок. 325 – 389 г.)
Защото смятам, че Словото тук изглежда осъжда втория брак. Защото, ако имаше двама Христосовци, може да има и двама съпрузи или две съпруги; но ако Христос е Един, една Глава на Църквата, нека има и една плът, а втората нека бъде отхвърлена… Така, Законът дава развод по всякаква причина; но Христос – не по всякаква причина; Той обаче допуска разделяне единствено от проститутката; и във всички останали неща Той заповядва търпение[12].
Амброзий Милански (333 – 397 г.)
Следователно правото на брак ви е дадено, за да не попаднете в примка и да не съгрешите с чужда жена. Вие сте обвързан с жена си; не търсете освобождаване, защото не ви е позволено да се ожените за друга, докато жена ви е жива[13].
Йоан Златоуст (ок. 347 – 407 г.)
„Нека тя остане неомъжена или да се помири със съпруга си“… „Ами ако той никога не се помири?“, може да попита някой. Имате още един режим на освобождаване и „развързване“. Какъв? Чакай смъртта му. Защото както (посветената) дева не може да се омъжи, защото съпругът ѝ е вечно жив и е безсмъртен; така за тази, която е била омъжена, е законно [да се омъжи повторно] единствено когато съпругът ѝ почине[14].
Апостолски канони (ок. 400 г. сл. Хр.)[15]
Ако мирянин се разведе със собствената си жена и вземе друга или такава, разведена от друг, нека бъде отстранен[16].
Съборът в Милевия (416 г.)[17]
Според евангелската и апостолска доктрина е постановено, че нито един мъж, оставен от жена си, нито жена, оставена от съпруга си, не може да се жени/омъжи за друг, но те трябва или да спазват тази разпоредба, или да се помирят помежду си[18].
Инокентий I (умира през 417 г.)
Очевидно е, че когато разведените лица се женят отново, и двете страни са прелюбодейци. И освен това въпреки че първият брак трябва да бъде прекъснат, ако те все пак се оженят отново, самите те са прелюбодейци, но хората, за които се женят, са еднакво с тях виновни за прелюбодейство; както четем в евангелието: „Който остави жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; така и който се жени за нея, която е оставена от съпруга си, прелюбодейства“. Следователно всички такива трябва да бъдат пропъдени от причастието[19].
Събор в Картаген (познат под името Африкански сборник, 419 г.)[20]
Решено е, че в съответствие с евангелската и апостолската ученическа школа нито мъж, оставен от жена си, нито жена, оставена от съпруга си, не могат да се обвържат с друг; но нека останат такива [неженени] или да се помирят помежду си[21].
Йероним (ок. 340 – 420 г.)
По този начин апостолът отсече всяка молба и ясно заяви, че ако една жена се омъжи отново, докато съпругът ѝ е жив, тя е прелюбодейка. Не трябва да говорите с мене за насилието на грабител, молбата на майката, наддаването на баща, влиянието на роднини, наглостта и интригите на слугите, загубите в един дом. Съпругът може да бъде прелюбодеец или содомит, той може да бъде омърсен от всяко престъпление и може да е оставен от жена си поради греховете си; въпреки това той все още е неин съпруг и докато той е жив, тя не може да се омъжи за друг[22].
Августин от Хипо (354 – 430 г.)
Не може да бъде потвърдено правилно нито това, че съпругът, който оставя съпругата поради неморалност и се омъжва за друга, не прелюбодейства. Защото има прелюбодеяние и от страна на онези, които се женят за други след отхвърлянето на бившата си съпруга поради неморалност… Ако всеки, който се ожени за друга жена след като прекрати брака с жена си, извършва прелюбодейство, това включва и този, който оставя жена си без причина по неморалност, и този, който оставя жена си по тази причина.[23]
Съборът в Анжер (453 г.)[24]
Тези, които злоупотребяват с името на брака, като вземат жени [за свои съпруги], чиито съпрузи са живи, ще бъдат отлъчени[25].
Финиан (също: Виниан, Винианий, Финниан, починал ок. 550 г.)
Ако съпругата на мъж извърши неморалност и съжителства с друг мъж, той не трябва да си взима друга жена, докато жена му е жива[26].
Адамнан (ок. 624 – 704 г.)
По този начин за жена, която е блудница (също и проститутка/курва – бел. прев.), същият мъж обясни: „Тя ще бъде блудница, която е свалила игото на собствения си съпруг и е съчетана към втори или трети съпруг; а съпругът ѝ да не взима друга [съпруга], докато тя е жива…”.[27]
Съборът в Нант (658 г.)
Ако съпругата на мъж е извършила прелюбодейство… нека той отпрати жена си, ако желае… Но съпругът ѝ не може по никакъв начин да вземе друга жена, докато тя е жива[28].
Съборът в Хертфорт (673 г.)
По отношение на брака: никой, освен законният брак, да не бъде разрешен на никого; никой мъж да не сключва кръвосмесителен брак; никой да не напуска собствената си жена, освен (както учи светото Евангелие) в случай на блудство; ако предположим, че някой е изгонил собствената си съпруга, обвързана с него в законен брак, ако реши да бъде истински християнин, той не трябва да се свързва с никоя друга жена, но трябва да остане така [както е – бел. прев.] или да се помири със собствената си съпруга[29].
Юдисий Климент (693 г.)[30]
Ако някой мъж отпрати законната си съпруга и се ожени за друга, християните трябва да го отлъчат, дори ако първата съпруга се е съгласила… Не е законно да се има разделяне в случай на законен брак, освен ако няма съгласие и на двамата да останат неженени[31].
Беда Достопочтени (ок. 672-735 г.)
Следователно има само една плътска причина, блудство: една духовна причина, страхът от Бога, заради който съпругата може да бъде отпратена. Но няма причина, предписана от Божия закон друга жена да може да бъде взета, докато тя (изоставената) е жива[32].
Съборът в Труло (692 г.)[33]
Тази, която е напуснала съпруга си, е прелюбодейка; ако отиде при друг, според светия и божествен Василий, който е събрал това най-отлично от пророк Йеремия… този, който остави законно дадената му жена и си вземе друга, е виновен на прелюбодейство от Господната присъда[34].
Съборът в Соасон (744 г.)[35]
Ние повеляваме… никой да не взема съпругата на друг, докато съпругът ѝ е жив, и никоя жена да не взема друг съпруг, докато нейният е жив; защото съпругът не бива да отпраща жена си с изключение на причината за разкрито блудство[36].
Захарий (починал през 752 г.)
Относно мирянин, отпъждащ жена си от канона на светите апостоли, глава 48: Ако някой мирянин, отпъдил собствената си жена, е взел друга жена, или такава, отпъдена от друг, нека бъде лишен от Причастие[37]… Що се отнася до онези, които отпъждат съпругата или съпруга си, да останат така: от Африканския събор, споменат по-горе в гл. 69, се съдържа следното: беше решено, че според евангелското и апостолското учение нито мъж, освободен от съпругата си, нито жена, освободена от съпруга си, не може да се събере с друг; но те така да останат или да взаимно да се помирят[38].
Откъси от Егберт (починал през 766 г.)
Августин казва: „Ако жената извърши неморалност, тя трябва да бъде отстранена; но за друга [той] да не се жени, докато тя е жива“. Значи навсякъде, където има неморалност и справедливо подозрение за неморалност, съпругата може да бъде свободно отпратена… Според евангелското учение нито жена, отпратена от съпруга си, може да вземе друг мъж, докато бившият е жив; нито съпруг – друга жена; но нека и двамата да останат така или да се помирят. Августин казва: „Ако жената извърши неморалност, тя трябва да бъде отпъдена, но друга не трябва да се взима, докато тя [първата] е жива“[39].
Синодът в Аахен (789 г.)
Освен това в същия (Африкански събор) беше постановено нито съпруга, отпъдена от съпруга, не може да вземе друг съпруг, докато собственият ѝ съпруг е жив, нито съпругът може да вземе друга жена, докато първата му жена все още е жива[40].
Съборът във Фриули (791 г.)
Въпреки че връзката на брака се прекъсва по причина неморалност, мъжът не може да се жени за друга жена, докато прелюбодейката е жива, макар че тя е прелюбодейка; а прелюбодейката никога няма да се омъжи за друг съпруг[41].
6-и събор в Париж (829 г.)
А онези, които се женят за друга съпруга, когато собствената им е била отпратена поради неморалност, трябва да бъдат белязани като прелюбодейци по съд Господен[42].
Каноничен списък от Бенедикт Левита (ок. 847 г.)
Докато съпругът или съпругата са живи, никой от двамата да не се съединява в друг брак… И ако тя е извършила неморалност и съпругът ѝ го поиска, тя трябва да бъде отпъдена, но друга жена не може да бъде взета в брак докато тя е жива, тъй като прелюбодейците няма да владеят Божието царство, но нейното покаяние трябва да бъде прието[43].
Закони на свещениците от Нортумбрия (950 г.)[44]
Ако някой отпусне законната си жена [докато тя е] жива и се ожени за друга, нека иска Божията милост, освен ако не уреди обезщетение за това; но нека всеки да запази законната си съпруга, докато тя е жива, освен ако и двамата не изберат да се разделят със съгласието на епископа, и не са готови да запазят целомъдрието си в бъдеще[45].
Епитимия от архиепископ Дънстън (ок. 963 г.)
Този, който напусне жена си [по някаква причина] и вземе друга жена, нарушава брачния завет. Нека нито едно от онези права, които принадлежат на християните, не му бъде позволено, нито докато е жив, нито при смъртта му, нито нека бъде погребан при християни мъже: и същото да бъде сторено с [престъпната] съпруга: и нека родствениците, присъствали на женитбата [на втория брак], претърпят същата гибел, освен ако първо не се обърнат и искрено не уредят обезщетение/дълг[46].
Съборът в Еанхам (1009 г.)
И нека никога да не бъде това един християнин да се жени за свой роднина до 6-о коляно, което е в рамките на четвърта степен; нито за негова вдовица, който е бил така близо в светските отношения; нито за роднина на съпругата, която по-преди е имал. Нито с някоя осветена монахиня, нито със своята кръстница, нито за разведена някой християнин някога да се жени[47] нито да има повече от една съпруга, но да бъде с тази си – докато тя е жива; който правилно да спазва Божия закон и да предпази душата си от горящия ад[48].
Църковни закони от цар Кнут (известен още като Канут/Кнуд, ок. 994-1035 г.)
Ние налагаме, и задължаваме, и заповядваме в името на Бога никой християнин никога да не взема жена от роднините си до шеста степен на родство, нито вдовицата на роднина, толкова близо сроден с него, нито от рода на съпругата, която по-рано е имал, нито от поръчителствата си при кръщение, нито посветена монахиня, нито разведена жена, нито да практикува незаконно съвкупление. Нека никой да няма повече от една съпруга и нека тя бъде съпруга в брак, а нека той да остане само с нея – докато тя е жива, ако правилно спазва Божията воля, и ще осигури душата си спасение от пламъците на ада[49].
Съборът в Реймс (1049 г.)
[Ние постановяваме], че никой след като е оставил законната си съпруга, не може да вземе друга[50].
Джон Грациан (починал през 1160 г.)
Ако или съпругът се отдели от жена си, или съпругата от съпруга поради неморалност, незаконно е да се вземе друга[51].
Питър Ломбард (ок. 1100 – ок. 1164 г.)
Брачната връзка все още съществува между онези, които макар и да са се отделили един от друг, са се присъединили към други[52].
Александър III (починал през 1181 г.)
Бракът се разтрогва при прелюбодейството на съпругата, но по такъв начин, че никоя от страните да не може да се ожени отново; а ако съпругът се ожени за друга жена, вторият му брак е нищожен, а първият брак с всичките му задължения и ангажименти е валиден[53].
Тома Аквински (ок. 1225 – 1274 г.)
Нищо, което се случва след брака, не може да го разтрогне: поради това прелюбодейството не прави брака да спре да бъде валиден. Защото, според Августин (De Nup. Et Concup. I, 10), „докато са живи, те са обвързани от брачната връзка, която нито разводът, нито съюзът с друг могат да унищожат“. Следователно е незаконно единият, докато другият е жив, да се жени/омъжва повторно[54].
Джон Уиклиф (1328 – 1384 г.)
И нека всеки човек е наясно, че не се сдобива с фалшив развод нито за пари, нито за приятелство, нито заради враг; защото Христос заповядва никой човек да не ги разделя тези, които Бог е съединил; но само при прелюбодеяние тази страна, която се пази чиста, може да се оттегли от леглото на другия и по никаква друга причина, както казва самият Христос. И в този случай чистата страна има [единствено] възможността или да живее целомъдрено, докато другият [брачен партньор] е жив, или отново да се помири с другата страна[55].
Съборът във Флоренция (1431 – 1445 г.)
Тройно благо има в брака. Първото е раждането на децата и тяхното отглеждане за поклонение на Бога. Второто е верността, която всеки брачен партньор дължи на другия. Трето е неразривността на брака, доколкото той представлява неразривният съюз на Христос и Църквата. И макар да е позволено да се разделят поради прелюбодейство, въпреки това не е позволено да се сключи друг брак, тъй като връзката на законно сключен брак е доживотна[56].
Необходимо учение и начетеност за всеки мъж християнин (1543 г.)[57]
Независимо от това, при законно сключени бракове и според наредбата за брак, предписана от Бога и законите на всяко царство, връзката им не може да бъде разтрогната докато страните, между които е сключен такъв брак, са живи[58].
Институцията на мъжа християнин (1545 г.)[59]
Независимо от законно сключените бракове и съгласно наредбата за брака, предписана от Бога и светата Църква, връзката по никакъв начин не може да бъде разтрогната по време на живота на страните, между които е сключен такъв брак.[60]
Англикански канони (1603 г.)[61]
Във всички решения за развод трябва да се вземе предвид, че човек не трябва да се жени докато другият е жив. Във всички решения, произнесени само за развод и раздяла a thoro et mensa[62], в акта на споменатото решение трябва да се разглежда предпазливо и сдържано, а именно: разделените по този начин страни да живеят целомъдрено и въздържано; докато единият е жив да не сключват брак с друго лице. И за по-доброто спазване на тази последна клауза, посоченото решение за развод няма да се произнася, докато страната или страните, които изискват същото, не отдадат добра и достатъчна предпазливост и гаранция в съда, че по никакъв начин няма да нарушат или престъпят споменатото ограничение или забрана[63].
Ланселот Андрюс (1555 – 1626 г.)
Първо, приемам, че актът на прелюбодейство не разтрогва връзката на брака; тъй като тогава би следвало, че страната, която извършва „нарушението“, няма да бъде приета, ако поиска помирение отново с изправната страна за същото съжителство, без ново тържествено встъпване в брак, доколкото предишният брак е съвсем разтрогнат – а подобно нещо никога не се е виждало и чувало, и е противно на практиката на всички църкви… според мене вторият брак (в който живее някоя от страните) не е оправдан от Божието слово[64].
Основни на правото в Англия
(публикувано за първи път в четири части, 1628 – 1644 г.)[65]
Има два вида развод: този, който разтрогва брака, a vinculo matrimonii (т. е. с възможност за повторен брак), що се отнася до предварителна договореност, кръвно родство и т.н., и другият – mensa et thoro (т. е. без възможност за повторен брак), що се отнася до прелюбодейство, тъй като този развод поради прелюбодейство не може да разтрогне брака а vinculo matrimonii, тъй като престъплението е след справедлив и законен брак[66].
Томас Комбър (1645 – 1699 г.)
И ако разгледаме внимателно думите на нашия Спасител, ще видим, че този ред на нашата (т. е. Англиканската) Църква е основан на свещеното Писание; защото макар че на евреите е позволено да се оженят повторно след развод при прелюбодеяние, Исус все пак коригира този обичай, като каза: „Който остави жена си заради блудство, я кара да прелюбодейства; и който се ожени за разведената, прелюбодейства“ (Матей 5:32). Така че той не разрешава развод по никаква причина освен при блудство (което е всичко, което Мойсей също разрешава, като използва думата „нечистота“, Второзаконие 24:1), но Христос в никакъв случай не допуска брак след развод, като ясно го нарича прелюбодейство[67]…
Даниел Уитби (1638 – 1726 г.)
… По-скоро съм склонен да приема думата [порнѐиа] в подходящия ѝ смисъл за блудство, извършено преди брака, и за което се разбира след като започне съвместното съжителство. 1. Тъй като Христос, говорейки за този развод тук и на други места, никога не използва думата моихеѝа, която означава прелюбодейство, а винаги – порнѐиа (Матей 5:32), която дума, както сред евреите, така и сред езичниците, правилно внася грях на неженени лица, които лежат един с друг и така са станали едно тяло (I Коринтяни 6:16): следователно не е възможно Христос да отстъпи от познатото и общоприето приемане на думата[68].
Хектор Дейвис Морган (1785 – 1850 г.)
В клаузата с изключението целта на нашия Спасител несъмнено е била да намали възможностите за развод, които евреите са били извлекли от думата „нечистота“ от Мойсеевия закон: Второзаконие 24:1. Но е очевидно, че ако думата порнѐиа е от онзи общ смисъл и значение, където тя се тълкува/превежда от Гротий и други тълкуватели [да включва сексуална неморалност като цяло], изричната цел на нашия Господ е осуетена от двусмислеността на неговия изказ. Неговата клауза за изключението до голяма степен изложена до такъв мащаб [за да бъде прихващаща фраза за всяка сексуална неморалност], не може да се предполага, че ограничава позволението, което се изважда като заключение от Мойсеевия закон. Дори само това е вече непреодолимо възражение срещу аргумента на Селден, че порнѐиа при употребата от фарисеите е еквивалент на всяка нечистота[69].
Джон Томас Лорд Редсдейл (1805 – 1886 г.)
Най-накрая това, което изглежда като истинската доктрина, е общоприето от църквата: ако жената е виновна в прелюбодейство, съпругът има оправдание да я отстрани, но бракът все пак остава неразтрогнат[70].
Йохан Йозеф Игнац фон Делингер (1799 – 1890 г.)
Тези, които смятат, че в Своите две изявления за брака, предадени от Матей, Христос е имал предвид, че бракът е бил разтрогнат или доведен до разтрогване чрез прелюбодейство от която и да е от страните, са принудени 1. да твърдят, че думата порнѐиа може да означава прелюбодейство, 2. да намерят основание за използването ѝ в решаващ пасаж вместо обикновената дума моихеѝа и 3. да поддържат принципа, че един акт на прелюбодеяние от която и да е от страните ipso facto разтрогва брака. Тези три точки изискват доказателство. Първото твърдение трябва да бъде най-категорично противоречивото; порнѐиа винаги означава невъздържаност, разпуснатост при неженените; никога в Новия завет нито в Септуагинтата, нито при светските автори [не е] прелюбодейство … Но ако предположим, че порнѐиа може да се използва за изневяра, това не обяснява защо Христос или Матей е трябвало да използват тази дума, където е било от съществено значение да дефинират точно единственото основание за разтрогване на брака. Христос неведнъж използва тук моихеѝа; защо трябва изведнъж да промени думата за „блудство“, ако има предвид единствено прелюбодейство?[71]
Хенри Пари Лидън (1829 – 1890 г.)
Мойсей беше разрешил разводно писмо; но Христос потвърждава без изключение първоначалния закон: „Това, което Бог е съединил, никой да не разделя“. С други думи, Той заявява неразривността на брачната връзка. Намеквайки еврейския закон, Той постановява, че ако непризнат акт на блудство от страна на жената е предшествал брака, очевидната връзка може да бъде разтрогната. Казвам очевидната връзка; тъй като в действителност женитбата е била опорочена от първата връзка; една от страните в брака е била измамена по отношение на реалните му условия[72].
Хенри Гранвил Хауърд (1815 – 1860 г.) и други учени (1857 г.)[73]
[Ние протестираме срещу законопроекта] 1-во, защото законопроектът съдържа разпоредби, които в определени случаи разрешават развода Vinculo Matrimonii в християнския брак, и по този начин законът е в пряка опозиция на това, което нашият Господ е заявил както със собствените си думи, така и с неизменното учение на Своята Църква. Подписаните: Henry Granville Howard, William Bernard Petre, Henry Valentine Stafford Jerningham, George Charles Mostyn, Henry Benedict Arundell, & Thomas Alexander Fraser[74].
Самюел Уилбърфорс (1805 – 1873 г.) и други учени (1857 г.)
[Протестираме срещу законопроекта] Първо, защото в противовес на Божието слово, което е въплътено в закона на нашата Църква, законопроектът одобрява повторния брак на разведен съпруг или съпруга, докато другият разведен партньор е още жив. Второ, тъй като в пряко противоречие с чистото учение на нашия Спасител Христос, на разведената прелюбодейка ѝ е позволено повторно да се омъжи, докато съпругът ѝ е още жив… Шесто, защото това ще доведе до следното: от духовенството на Англиканската църква ще се изисква да произнесе благословията на Всемогъщия Бог върху съюзи, осъдени от своята Църква и отвратителни, както мнозина от тях вярват, към прякото писмо на Светото писание и ще трябва да работят със съюзите, основани върху разтрогнати бракове, от Брачната служба на Англиканската църква, език, който в своя чист смисъл е в противоречие с разтрогването на брака. Подписаните: Samuel Wilberforce, Francis Godolphin D’Arcy Osborne, Walter Kerr Hamilton, Horatio Nelson, John Thomas Freeman Mitford, Otway O’Connor Cuffe, & Arthur Hill Trevor[75].
Исаак Уилямс (1802 – 1865 г.)
„Следователно това, което Бог е съчетал, нека човек не разлъчва“. Тук нашият Господ заделя настрана текст от Свещеното Писание, в единия случай, в пасажа във Второзаконие, (което Той говори като заповед на Мойсей) за сметка на по-висшия закон на християнската святост и съвършенство… И следователно този пасаж в книгата Битие не само говори, както казва св. Павел, за тайнствения съюз между Христос и Неговата Църква, но и означава, че бракът е само по себе си Божие разрешение; а съюзът е създаден от Бога, и непременно неразривен като такъв … защото ако Бог е съчетал, човек не може да разлъчва[76].
Джон Кебъл (1792 – 1866 г.)
Следователно сред християните не може да има такова нещо като развод. Този аргумент, бидейки чисто извадка от Писанието, и неговото заключение директно в унисон със Закона на Англиканската църква, изглежда сякаш трябва да бъде добре обмислен, особено от онези, които смятат за свой дълг да се ръководят по такива въпроси само от Писанието и да не признават авторитетното тълкуване на Писанието, освен това на настоящата Англиканска църква[77].
Едуард Лоут Бейдли (починал през 1868 г.)
Следователно сме насочени към втория [метод за тълкуване на клаузата за изключението]; и по този начин стигаме до заключението, че предполагаемото изключение на случаи на прелюбодеяние от забраната за развод, което това е изведено от Евангелието на св. Матей, всъщност не е никакво изключение; думите не трябва и не следва да бъдат така разбрани; и няма никакво несъответствие между св. Матей и другите двама евангелисти при записването на забраната на нашия Господ[78].
Граждански кодекс на Долна Канада (1870 г.)[79]
Бракът може да бъде прекратен само чрез естествената смърт на една от страните; и докато и двамата са живи, бракът не може да се разтрогва[80].
Уилям Ролинсън Уитингам (1805-1879 г.)
Изглежда не сте забелязали, че използвайки Матей 5:32, нашият Господ никъде по никое време не признава правото на жената да се разведе със съпруга си; не помним, че прелюбодейството се наказва със смърт по еврейския закон (така че, както отбелязват Беза и Уелс, случаят на развод при действително прелюбодеяние никога не би могъл законно да се случи); думата порнѐиа най-вероятно трябва да се тълкува ограничително на предбрачна невярност, за която се разбира след брака[81].
Джон Хенри Блънт (1823 – 1884 г.)
По този начин нашият Господ потвърди разрешението от Мойсеевия закон именно в този смисъл поради непримиримия характер на еврейската нагласа, „закоравяването на сърцето им“, но Той не разшири тълкуванието за разрешението за нито един друг случай, освен този за предбрачна невярност или „блудство“. И по този начин Той помете с един удар всички онези преструвки, фалшиво основани върху Моисеевия закон, по който евреите така свободно използваха „разводни писма“[82].
Правен кодекс на Чили (1893 г.)
Разводът не разтрогва брака, а просто спира съвместния живот на страните[83].
Граждански кодекс на Република Аржентина (1893 г.)
Разводът, разрешаван от настоящия кодекс, се състои само в лична раздяла на семейната двойка без разтрогване на брачните връзки[84]… Законният брак може да бъде разтрогнат единствено със смъртта на една от договарящите се страни[85].
Уилям Еуарт Гладстон (1809 – 1898 г.)
И все пак не трябва да се отказваме от привеждането на положителна основа, за да покажем, че тук не се дава никакво разрешение за сключване на повторен брак… предполагаемото изключение от св. Матей изобщо не е изключение, що се отнася до случая на повторен брак, а е проста скоба; а общият смисъл на пасажа е възстановен до съвършена хармония и яснота, а св. Матей стои в пълен унисон с останалите евангелисти[86].
Петиция до Общото събрание на протестантската епископална църква (1898 г.)
Ние, долуподписаните епископи и духовници от Протестантската епископална църква в Съединените щати, бидейки убедени, че всеки канон на нашата църква по въпроса за брака и развода трябва да съответства на думите, които свещеникът следва да използва, когато сключва [ръководи церемония по сключването на] свещен брак, според богослужението, което се съдържа се в Молитвеника – с настоящото обявявам, че сме убедени, че всяко законодателство по този въпрос за изменение на настоящия ни канон трябва следва да се основава на следните принципи:
- Законът за брака в църквата е ясно изложен в брачната церемония, а именно, че християнският брак се състои в съюз на един мъж с една жена, докато съюзът не бъде прекъснат от смъртта.
- Този закон не позволява брак на лице, разделено чрез развод, докато бившият партньор е жив, независимо дали такъв човек е невинен или виновен.
(Подписано от 19 епископи и 1541 свещеници)[87]
Уилям Кросуел Дойн (1832 – 1913 г.)
… Застъпвам възгледа, че според учението на Свещеното Писание брачната връзка е неразривна, а раздялата е разрешена само в един случай, но повторен брак не е възможен при никакви условия[88].
Уилям Джон Нокс Литъл (ок. 1839 – 1918 г.)
Ако нашият Господ беше казал: „Който остави жена си с изключение по причина прелюбодейство, той я кара да прелюбодейства“, не би могъл да се поставя въпрос относно Неговото значение; всъщност, ако нашият Господ е имал предвид моихеѝа, защо в решаващ пасаж Той се е отказал и е казал/използвал порнѐиа? На този въпрос никога не е даден отговор и според мене никога не може да бъде. Тези, които се опитват да построят учение върху очевидно изключение, пренебрегвайки дори обикновените твърдения на Новия завет, са длъжни да използват обикновена дума в смисъл, който тя не носи, да пренебрегват целия смисъл на пасажа и да се отнасят към думите на нашия Господ и тези на Неговия велик Апостол като изключително противоречиви помежду си. Следователно поддържам тезата, че учението на Английканската църква – следвайки традицията на Западната църква и най-добрите традиции на ранната Източна църква – относно абсолютната неразривност на брачната връзка освен чрез смъртта, е изцяло съзвучно с обикновеното значение на думите на нашия Господ[89].
Събранията на ул. Азуза (1906 – 1936)[90]
- Да се ожениш за втори другар, докато бившият е още жив, е прелюбодейство – грях – и е забранено (Марк 7:2,3; 10:11,12).
- Да се ожениш за човек, който има жив спътник, е прелюбодейство – грях – и е забранено (Мат. 5:23; Лука 16:18; I Йоан 3:4). 1. Горното е законът на Христос, а грехът е престъпване на закона (I Йоан 3:4)…
III. Мъжете, които имат познание за ученията на Христовия закон по отношение на брака, а после с това знание женят човек за втори жив спътник или разведена съпруга или съпруг, докато техният бивш спътник е жив, умишлено нарушават закона и са виновни пред Бога за грях – прелюбодейство – и трябва да изоставят греха си (I Йоан 1:9; 3:4). Ако изповядаме греховете си, Той ще ни прости. Всички такива небиблейски бракове трябва да бъдат разтрогнати, за да се избавят хората от греховното състояние на прелюбодейство (Пр. 28:13; Ис. 1:16,17; Гал. 5:19-21; I Кор. 6:9,10.)
- Ако хората са встъпили в небиблейски брак, макар и невежи относно писания закон, но въпреки това осъдени от закона на своята съвест, такива не са чисти пред Бога (Рим. 2:12, 14-16)…
Съгласно Новия завет няма светски съд [съдилище], който да разтрогне брачната връзка (Марк 10:2-9; Мат. 19:5-6).
- VI. Съгласно Новия завет съпругът и съпругата са обвързани за цял живот. Единствено смъртта прекъсва брачната връзка.
VII. Според Новия завет има само една причина, поради която мъжът може да остави жена си.
VIII. След като мъжът законно е оставил жена си или жена законно е оставила съпруга си, на тях със сигурност им е забранено да се женят отново, докато бившият партньор не почине (Марк 10:11,12; Лука 16:18; Рим. 7:2,3)[91].
Разисквания в Ламбет (1908 г.)
Когато невинно лице чрез съдилище се е развело с брачния си партньор поради прелюбодейство и желае да сключи друг брак, не е желателно такъв брак да получава благословията на Църквата[92].
Морган Дикс (1827 – 1908 г.)
От древни времена в Църквата е имало строг и по-малко строг поглед. Строгото правило е следното: въпреки че женените могат да бъдат разделени, за да живеят разделени, когато не могат да живеят заедно в мир, все пак те все още са мъж и съпруга; и не може да се формира нова брачна връзка. Те може да се съберат; при чужда плът не могат да отидат. И мисля, че това трябва да е имал предвид Господ и това трябва да е правилото на Църквата[93].
Уилям Лефрой (1836 – 1909 г.)
И съответно християнската Църква някога е смятала, че волята на Христос е, че бракът е неразривен. Доживотната моногамия е условието, за което се предполага и повелява Светото Писание… Досега ние твърдим, че учението на Свещеното Писание е неразривността на брачната връзка: съюзът е от съществено значение, неговата продължителност е постоянна[94].
Хърбърт Мортимър Лукок (1833 – 1909 г.)
Такива са обстоятелствата, при които Христос е говорил по темата за развода, и ние твърдим, че когато бъдат внимателно обмислени, думите Му не оставят ни най-малко съмнение в това, което Той е възнамерявал да приложи в християнската Църква, Той не е дал никакво позволение за никакъв развод, който се предполага, че носи със себе си правото човек да се ожени отново, поне преди смъртта да скъса връзката; но е държал за всички свои членове на абсолютната неразривност на брачната връзка[95].
Общо събрание на „Божии църкви“ (1921 г.)[96]
Като има предвид, че ниските стандарти за брак и развод са много вредни за хората поотделно, за семейството и за каузата на Христос, следователно нека бъде препоръчано в бъдеще да обезкуражаваме развода с всички законни средства и поучения и положително да не одобряваме в бъдеще християните, които се развеждат по каквато и да е причина, освен поради блудство или прелюбодейство (Матей 19:9); и препоръчваме на останалите неженени от всички разведени християни и те да се молят на Бога да ги запази в чистота и мир… И като средство за подобряване на горното – да бъде то по-ефективно, съветваме и нашето петдесятно служение да не извършва брачна церемония между вярващ и разведен човек, чийто бивш спътник все още е жив[97].
Оскар Даниел Уоткинс (1848 – 1926 г.)
Резултатите от разследванията, съдържащи се в тези глави, тук може да се очаква да бъдат представени в краткото изявление, че Божествената институция на брака, възстановена в християнската Църква, не признава нито полигамията, нито такъв развод, който да признае повторен брак… От това, което вече беше казано в предишни глави, ще се окаже, че отговорът, който в резултат на това разследване ще се чувстваме оправдани да дадем, е този, че бракът не може да бъде разтрогнат в своята съществена характеристика, а разводът от брачната връзка винаги и във всеки случай е недопустим[98].
Дънкан Конвърс (1851 – 1929 г.)
Обърнете внимание на думата, използвана от Христос в пасажите, дадени от св. Матей. Това е порнѐиа, дума, която със сигурност се използва за невъздържаност при неженените; но къде изобщо се използва за невъздържаност с един-единствен любовник, с когото свободно (с лекота) се съгласява да бъде омъжената жена? … Когато вземем порнѐиа в пасажите на св. Матей с цел да изключим „прелюбодейство“, ние го четем, за да направим Христовата употреба на езика да съответства на самия език, като се съгласяваме с използването на изказа в св. Матей 15:19 и св. Марк 7:21. Тук имаме противопоставяне на двете думи; същият контраст между „блудници“ и „прелюбодейци“ се намира в Евреи 13:5. Всеки път, когато Христос е имал предвид повече от просто „блудство“, към думите са били добавяни или моихеѝа, или ακαθαρσια [акатарсѝа] (бълг. нечистота). Същото важи и за всички автори от Новия завет… Ако Христос е имал предвид порнѐиа да включва прелюбодейство, както и блудство, за което се е узнало след брака, защо Той не е използвал двете думи съвместно, както обикновено? Освен това никой гръцки учен до ден-днешен не предполага, че порнѐиа следва да бъде точен синоним на моихеѝа; дори нашите опоненти смятат, че тя включва предбрачнонецеломъдрие[99].
Уокър Гуин (1845 – 1931 г.)
Но като оставим настрана тези аргументи като несъществени или неубедителни, единственият върховен факт, който се откроява толкова силно и ясно при св. Матей, както при св. Марк и св. Лука, е, че „който се ожени за разведена жена“ (това е една дума на гръцки: απολελυμενην, [аполелюмѐнен]), независимо дали е поради блудство или по друга причина, „прелюбодейства“. Но ако взаимоотношението наистина е прекъснато от прелюбодейство, блудство или по друга причина, логично следва, че и двете страни са свободни. В този случай обаче възниква трудност защо нашият Господ трябва да забрани повторния брак за виновния, както прави, а го позволява чрез мълчанието си, както някои твърдят, за невиновната страна. Единственото възможно обяснение на тази очевидна непоследователност е, че изводът от Неговото мълчание е погрешен. Връзката не е скъсана, а само осквернена; никоя от страните не е свободна и забраната се прилага еднакво както за невиновната, така и за виновната страна[100].
Хенри Едвин Савидж (1855 – 1939 г.)
Когато говореше по този въпрос, нашият Господ не се приравняваше към нито един от спорещите с Него… Той поучаваше, че разводът сам по себе си е нарушение на брачната връзка и следователно по никакъв начин не е допустим, освен само по една причина, посочена в Закона. Тази причина е предбрачната порочност[101].
Джери Майлс Хъмфри (р. 1872 г. – незнайна дата на смъртта)
Всеки честен и уравновесен читател на Библията ще се съгласи, че Мат. 19:9 е единственият пасаж в цялата Библия, който изглежда дава основание страните в развода да се оженят повторно. Разбира се, Матей 5:32 дава основание да се отстрани виновната страна, но не се казва, че някоя от страните може отново да се омъжи/ожени.
Също така сме съгласни, че не се казва, че не могат. Библията обаче казва това на 4-5 други места, които ще споменем по-късно. Често срещаме хора, които казват, че Марк, Лука, Римляни и I Коринтяни трябва да се четат с препратка към Матей 19:9; т. е. изключението следва да се признае при четенето на тези пасажи. По-сигурно е, според мене, да се приемат свидетелствата на тримата писатели, вместо да се приеме свидетелството на един срещу тримата. Исус казва: „В устата на двама или трима свидетели се установява всяка дума“[102].
Конституция на Южна Каролина (1895 – 1949 г.)
В този щат не се допуска развод на брачната връзка[103].
Фредерик Х. Чейс (1853 – 1925 г.)
Сега се осмелявам да кажа, че когато евреин прочете клаузата с изключението в св. Матей, веднага ще му дойде на ум пасаж от Второзаконие. Текстът е там (Второзаконие 22:13-21), при условие че ако мъжът се ожени и след брака установи, че жената не е девствена, той може да съобщи своето обвинение срещу нея. Ако (според предписаните доказателства) „това се окаже вярно“, тогава жената ще бъде убита с камъни… И ако това тълкуване е вярно, замествайки анулирането на брака с убиването с камъни, Христос позволява ако една жена е извършила блудство преди брака, съпругът ѝ да може да я остави. Според мен това е естественото и най-вероятното тълкуване[104].
Джейн Уокър (1859 – 1938 г.)
Разводът и последващият повторен брак в дните преди Реформацията са били разрешени само на основания, съществували преди сключването на брака. (Изглежда основателна причина за вярването, че думите на нашия Господ, записани от св. Матей, се отнасят до предбрачното нецеломъдрие.)[105]
Пол Бул (1864 – 1942 г.)
Клаузите за изключение при св. Матей несъмнено се отнасят до разкритието по време на брака, че сгоденият не е бил верен, и по никакъв начин не се отнася до прелюбодеяние по време на брака, нито разрешава развод и повторен брак… 1. Думата, използвана и в двата откъса, е „блудство”, а не „прелюбодейство”. 2. Онези, които първо са чули или прочели Евангелието, знаят доста добре, че клаузата се отнася до предбрачен грях при единия брачен партньор[106].
Фредерик К. Грант (1891 – 1974 г.)
Порнѐиа просто не е прелюбодейство, а блудство, т.е. или „проституция“, или предбрачно сексуално задоволяване… и категорично се потвърждава, че да се остави една жена и да се ожени човек за друга, е прелюбодейство; единственото очевидно изключение е, когато обвинението за блудство или проституция – т.е. „предбрачно сексуално преживяване“, както го наричаме, е доказано[107].
Глен Грифит (1894 – 1976 г.)
Някои казват, че ако съпругът или съпругата прелюбодействат, той или тя са мъртви за невиновната страна, която след това е свободна да се ожени отново. НЕ, приятелю, смъртта, която освобождава обвързаните от брачната връзка, не е теоретична, примерна или символична смърт; това е истинска физическа смърт. И както ние сме освободени от закона на греха единствено чрез смъртта на Христос (Рим. 7:4), така и сме освободени от закона за брака само чрез смъртта на нашия спътник[108].
Уилям Фишър-Хънтър (р. 1899 г. – незнайна дата на смъртта)
Вярвайки, че в същността си целият случай на християнин, който се развежда на основание прелюбодейство, е обгърнат в злоупотребата с една дума: „блудство“, аз се постарах да покажа, че когато терминът се тълкува в светлината на закона на развода така, както е даден от Мойсей и по правилото на натрупващите се доказателства, не може честно да се разбира, че това означава прелюбодеяние[109].
Кодекс на каноничното право на Римокатолическата църква (1983 г.)[110]
Бракът, който е официално сключен и консумиран, не може да бъде разтрогнат по никаква човешка сила и по никаква причина освен смърт[111].
Югоизточна менонитска конференция (1983 г.)
В библейско отношение няма нищо, което да наруши брачната връзка, освен смъртта. Актът на прелюбодейство не разтрогва брачната връзка, въпреки че несъмнено влияе върху качеството на брачното взаимоотношение и оставя траен белег върху засегнатите лица. Правен документ, наречен развод, от гледна точка на Бога, не прекъсва брачната връзка, иначе повторният брак не би бил прелюбодеяние. Дори приемането на християнството от един от двамата невярващи брачни партньори не разтрогва брачната връзка. Ако невярващият партньор си тръгне, брачната връзка не се прекъсва[112].
И това не са единствено автори от миналото [които пишат така – бел. ред.]. Има съвременни писатели, които отхвърлят Възгледа за прелюбодейството, въпреки че техните книги изглежда не са толкова популярни, колкото тези, които защитават Възгледа за прелюбодейството. Сред тях са: Джон Кобленц[113], Джоузеф Уеб[114], Кейси Уитакър[115], Робърт Ефрата[116], С. Флинчум[117], Дейвид Енгелсма[118], Омар Е. Лий[119], Арне Рудвин[120], Бари Гритърс[121], Дирк ЕТ Евенхуис[122], Стивън Уилкокс[123], 268 Черил Крисман[124], Майкъл Кафън[125], Тим Корбан[126], Боб Мътч[127], Джо Фогъл[128], Лесли Макфол[129], Джосияс Скот[130], Шон Бонито[131] и Рик Фридрих[132]. Осъзнавам, че горепосоченият списък с цитати е доста обширен, но сметнах за необходимо да го включа целия, за да успокоя тези, които се съмняват във Възгледа за прелюбодейството, че винаги е имало хора, които са отхвърляли това тълкуване от времето на Исус чак до наши дни. Днес просто не чуваме много за алтернативна гледна точка, защото Възгледът за прелюбодейството, популяризиран от много от нашите съвременни библейски преводи, е добил толкова голяма популярност. Имайте предвид обаче, че само защото нещо е популярно, не значи, че е правилно. Всъщност истината рядко е популярна (Лука 6:26).
[1] В някои случаи съм модернизирал по-стария английски изказ на някои от тези преводи на латински и гръцки документи. Те са маркирани със * в съответните бележки под линия, последвани от първоизточника на цитата. В някои случаи, когато изглеждаше ясно, че първоначалният автор използва латинската дума fornicatio или неин вариант, за да се позове на прелюбодеянието, това е преведено като „неморалност“, въпреки че тази дума на латински обикновено се отнася до предбрачен секс или проституция. Цитатите, първоначално написани на английски, обаче са оставени непроменени.
[2] The First Apology, 15.* Alexander Roberts, James Donaldson, & A. Cleveland Coxe, пред-Никейските отци: писанията на отците до 325 г. сл. Хр., том 1 in The Master Christian Library CD-ROM, 8.0 (Albany, OR: Ages, 1997).
[3] The Shepherd, Second Book, Commandment 4:1,* ANF, Vol. 2. Изменена по Атонския сборник.
[4] Autolycus, 3:13,* ANF, Vol. 2.
[5] Това се явява като препратка към Възгледа за блудството.
[6] A Plea For The Christians, 33,* ANF, Vol. 2.
[7] The Stromata, 2:23,* ANF, Vol. 2. Поправил съм грешката при превода тук – според PG 9:1096.
[8] The Stromata, 3:11:74. Henry Chadwick & John Ernest Leonard Oulton, The Library of Christian Classics: Volume II, Alexandrian Christianity: Selected Translations of Clement and Origen (Philadelphia, PA: Westminster Press, 1954).
[9] On Monogamy, 9,* ANF Vol. 4.
[10] Canon 10. Cited in “Divorce” in The Church Quarterly Review, Vol. XL, No. LXXIX, April 1895 (London: Spottiswoode & Co, 1895), p. 21.
[11] Canon 9. See also this passage in “Divorce” in The Church Quarterly Review, Vol. XL, No. LXXIX, April 1895 (London: Spottiswoode & Co, 1895), p. 21.
[12] Oration 37:8. Philip Schaff, The Nicene And Post Nicene Fathers, Series 2, Vol. 7 (Albany, OR: Ages, 1997). Оттук надолу се използва съкращението NPNF.
[13] On Abraham The Patriarch, 1:7:59. Theodosia Tomkinson, Tr. (Etba, CA: Center For Traditionalist Orthodox Studies, 2000).
[14] On Virginity, 40.* Cited in Oscar Daniel Watkins, Holy Matrimony (London: Rivington, Percival & Co., 1895), p. 311-12.
[15] Този канон установява правилото, че всеки мирянин, който се разведе и се ожени повторно (при всякакви обстоятелства), трябва да бъде отстранен (отлъчен) от църквата.
[16] Канон 48. В някои сборници номерацията му е №47. ANF, Vol. 7.
[17] Този канон забранява на лица, изоставени от съпрузите си, да се женят повторно. Със сигурност в някои случаи на изоставяне прелюбодейството или се е случило, или е щяло да се случи, но горният закон във всеки случай забранява повторният брак за изоставения партньор.
[18] Канон 17. Цитирано в John Fulton The Laws Of Marriage (New York, NY: E. & J. B. Young, 1883), p. 255.
[19] Letter To Exsuperius, Bishop of Toulouse, Ch.6.* Cited in John Fulton The Laws Of Marriage (New York, NY: E. & J. B. Young, 1883), p. 255.
[20] Това е повторение на горепосочения указ от Събора в Милевия, който забранява на оставения/-та съпруг/-а да се жени повторно.
[21] Canon 102. Cited in “Divorce” in The Church Quarterly Review, Vol. XL, No. LXXIX, April 1895 (London: Spottiswoode & Co, 1895), p. 22.
[22] Писмо 55:3, To Amandus. NPNF, Series 2, Vol. 6.
[23] Adulterous Marriage, 1:9. Roy Joseph Deferrari & Charles T. Wilcox, Fathers Of The Church, Vol. 27: Treatises On Marriage And Other Subjects (Washington, DC: CUA Press, 1999).
[24] Това изглежда е пълна забрана срещу разведените жени да се омъжват повторно, дори в случай на прелюбодейство.
[25] Canon 6. Cited in John Fulton The Laws Of Marriage (New York, NY: E. & J. B. Young, 1883), p. 255.
[26] Penitential of Vinnian, Sec. 43.* John Thomas McNeill & Helena Margaret Gamer, Medieval Handbooks Of Penance: A Translation Of The Principal „Libri Poenitentiales“ And Selections From Related Documents (New York, NY: Columbia University Press, 1938, 1990), p. 95.
[27] Canons Of Adamnan, Canon 16, John Thomas McNeill & Helena Margaret Gamer, Medieval Handbooks Of Penance: A Translation Of The Principal „Libri Poenitentiales“ And Selections From Related Documents (New York, NY: Columbia University Press, 1965), p. 133.
[28] Canon 12. Cited in “Divorce” in The Church Quarterly Review, Vol. XL, No. LXXIX, April 1895 (London: Spottiswoode & Co, 1895), p. 18.
[29] Canon 10. Cited in John Keble Sequel Of The Argument Against Immediately Repealing The Laws Which Treat The Nuptial Bond As Indissoluble (London: J.H. & Jas. Parker, 1857), p. 197-198.
[30] Този документ е англо-саксонски наръчник за покаянието и ни дава представа в какво са вярвали англо-саксонските вярващи през VII в. сл. Хр. по темата за развода и повторния брак.
[31] Sec. 14-15.* Cited in “Divorce” in The Church Quarterly Review, Vol. XL, No. LXXIX, April 1895 (London: Spottiswoode & Co, 1895), p. 8.
[32] От Марк, гл. 10. Цитат в книгата на Henry John Wilkins The History Of Divorce And Re-marriage For English Churchmen (London: Longmans, Green & Co., 1910), p. 124.
[33]. Този канон изглежда като пълна забрана да се оставя съпругът и да се жени повторно, дори в случай на прелюбодейство.
[34] Canon 87. NPNF, Series 2, Vol. 14.
[35] Изглежда, че това е забрана за брак с лице, което се е развело при каквито и да било обстоятелства, докато първият им брачен партньор е все още жив, дори ако той/тя [съгрешилият – бел. прев.] е бил прелюбодеец.
[36] Canon 9. Cited in “Divorce” in The Church Quarterly Review, Vol. XL, No. LXXIX, April 1895 (London: Spottiswoode & Co, 1895), p. 16.
[37] Тази забрана е срещу мирянин, който отпъжда жена си и се жени за друга, и е включвала и тези, които са отпращали съпругата си поради прелюбодеяние.
[38] Писмо № 7 To Pippin, Ch.7, 12.* Cited in Henry John Wilkins The History Of Divorce And Re-marriage For English Churchmen (London: Longmans, Green & Co., 1910), p. 99-100
[39] Canons 119-121.* Cited in “Divorce” in The Church Quarterly Review, Vol. XL, No. LXXIX, April 1895 (London: Spottiswoode & Co, 1895), p. 11.
[40] Canon 13. Cited in Henry John Wilkins The History Of Divorce And Re-marriage For English Churchmen (London: Longmans, Green & Co., 1910), p. 108.
[41] Canon 10.* Cited in “Divorce” in The Church Quarterly Review, Vol. XL, No. LXXIX, April 1895 (London: Spottiswoode & Co, 1895), p. 17 & John Fulton The Laws Of Marriage (New York, NY: E. & J. B. Young, 1883), p. 258-9.
[42] Canon 2.* Cited in “Divorce” in The Church Quarterly Review, Vol. XL, No. LXXIX, April 1895 (London: Spottiswoode & Co, 1895), p. 18.
[43] Joseph Friesen, Geschichte Des Canonischen Eherechts (Zweigniederlassungen: Druck Und Verlag Von Ferdinand Schöningh, 1893), p. 793. Cited in Oscar Daniel Watkins, Holy Matrimony (London: Rivington, Percival & Co., 1895), p. 391.*
[44] Следният закон посочва, че ако се случи раздяла при каквито и да било обстоятелства, двамата съпрузи трябва да живеят целомъдрено до края на живота си, което изключва всяка възможност за повторен брак, докато единият от двамата съпрузи все още е жив.
[45] Section 54. John Johnson, A Collection Of the Laws And Canons Of The Church of England, Vol. 1 (Oxford: John Henry Parker, 1850), p. 381.
[46] Sec. 27.* Cited in Henry John Wilkins The History Of Divorce And Re-marriage For English Churchmen (London: Longmans, Green & Co., 1910), p. 124.
[47] Това забранява на мъж да се жени за която и да е жена, която е била разведена, независимо от причината (дори прелюбодейство) и следователно отхвърля идеята за прелюбодейство.
[48] The Laws Of King Ethelred (c. 968-1016), 6:12.* John Milton Stearns, The Germs And Developments Of The Laws Of England (New York, NY: Banks & Brothers, Law Publishers, 1889), p. 175.
[49] Ecclesiastical Laws of King Cnut, Law No. 7. John Johnson, A Collection Of the Laws And Canons Of The Church of England, Vol. 1 (Oxford: John Henry Parker, 1850), p. 506.
[50] Canon 12. Cited in Henry John Wilkins The History Of Divorce And Re-marriage For English Churchmen (London: Longmans, Green & Co., 1910), p. 109.
[51] Decretum, Case 32, Question 7, C. 3.* Cited in Henry John Wilkins The History Of Divorce And Re-marriage For English Churchmen (London: Longmans, Green & Co., 1910), p. 110.
[52] Цитат в книгата на Henry John Wilkins The History Of Divorce And Re-marriage For English Churchmen (London: Longmans, Green & Co., 1910), p. 111.
[53] Decretals Of Gregory IX, 4.19.5. Cited in John Fulton The Laws Of Marriage (New York, NY: E. & J. B. Young, 1883), p. 260-261.
[54] Summa Theologica, Part 3, Supplement, 62:5* (New York: Benziger Brothers, 1922), p. 303.
[55] Of Weddid Men And Wifis And Of Here Children Also, Ch.2, in Thomas Arnold, ed. Select English Works Of John Wycliffe, Vol. 3: Miscellaneous Works (Oxford: Clarendon Press, 1871), p. 192.
[56] Session 8—22 November 1439, [Bull of union with the Armenians]. Cited in Herbert Vorgrimler Sacramental Theology (Collegeville, MN: Liturgical Press, 1992), p. 296.
[57] Официален документ, изготвян от Англиканската църква, чиято цел е била да даде на англичаните всичко, „необходимо“ им да разбират християнския живот.
[58] The Sacrament Of Matrimony, in Charles Lloyd’s Formularies Of Faith Put Forth By Authority During The Reign Of Henry VIII (Oxford: University Press, 1856), p. 276-277.
[59] Друг официален документ, изготвян от Англиканската църква с указания за англичаните. Като такъв той показва как през ХVI в. англичаните са възприемали въпроса с развода и повторния брак.
[60] Part 2, Matrimony. Charles Lloyd, Formularies Of Faith Put Forth By Authority During The Reign Of Henry VIII (Oxford: University Press, 1856), p. 91-92.
[61] Англиканските канони от 1603 г. са били официалните правила за прилагане в Англиканската църква.
[62] Развод „a thoro et mensa“ – както се е разбирал от англичаните през ХVII в., се обяснява по-долу – в цитата от “Institutes of The Laws Of England”.
[63] Canon 107. Edward Cardwell’s Synodalia: A Collection Of Articles Of Religion, Canons, And Proceedings Of Convocations In The Province of Canterbury, From The Year 1547 To The Year 1717, Vol. 1 (Oxford: University Press, 1842), p. 307-308.
[64] Против втория брак: след решение за развод с бивш партньор след това страната живее/се описва в произведения: „Два отговора на кардинал Перон“ и „Други разни творби на Ланселот Андрюс“ (Oxford: John Henry Parker, 1854), p. 106-108.
[65] Включвам това, защото по времето, когато е написан, това е бил законът в Англия и служи за пример как англичаните са отхвърляли идеята за прелюбодейство.
[66] Edward Coke (1552-1634), The Third Part of the Institutes of the Laws of England, Ch. 27 (London: E. & R. Brooke, 1797), p. 89.
[67] The Occasional Offices Of Matrimony, Part 2, Sec. 2 (London: Henry Brome & Robert Clavel, 1679).
[68] A Critical Commentary And Paraphrase On The Old And New Testament And Apocrypha, Vol. 4, Note On Mt. 19:9 (Philadelphia: Carey & Hart, 1845), p. 136.
[69] The Doctrine and Law of Marriage, Adultery, and Divorce, Vol 2, Appendix 1 (Oxford: J. Parker, 1826), p. 400.
[70] Divorce Commission: Lord Redesdale’s Opinion And Statement Of His Reasons For Not Entirely Concurring In The Preceding Report in Parliamentary Papers, Vol. 40 (London: Her Majesty’s Stationary Office, 1853), p. 23. Това се съдържа и във First Report Of The Commissioners Appointed By Her Majesty To Enquire Into The Law Of Divorce And More Particularly Into The Mode Of Obtaining Divorces A Vinculo Matimonii (London: Bradbury And Evans, Whitefriars Printers for Her Majesty’s Stationary Office, 1853), p. 23, част от сборник отчети от комисари/възложители: 1852-1853, Vol. 1, No. 1604 (no date, no publisher), p. 249.
[71] The First Age Of Christianity And The Church, Vol. 2, Appendix 3, Henry Nutcombe Oxenham, Tr. (London: William H. Alen & Co., 1866), p. 310-312.
[72] Sermon XVI: Christ And Human Law, Sec. 2 in Sermons Preached Before The University Of Oxford, Second Series 1868-1882 (London: Rivingtons, 1883) p. 310-312.
[73] През 1857 г. британският парламент обсъжда дали да позволи на хората да се разведат по причина прелюбодейство. Този опит за промяна както на актуалния по онова време закон, така и на учението на Писанието е срещнало съпротива от онези, които са приемали сериозно библейските поучения за развода и повторния брак. Следват протестни писма, писани срещу промяната в закона.
[74] Протест #883: Against The Marriage Bill in James E. Thorold Rogers, A Complete Collection of the Protests of the Lords, Vol. 3: 1826-1874 (Oxford: Clarendon Press, 1875), p. 426.
[75] Протест #884: Against The Marriage Bill in James E. Thorold Rogers, A Complete Collection of the Protests of the Lords, Vol. 3:1826-1874 (Oxford: Clarendon Press, 1875), p. 426-427. За съжаление, законопроектът е приет и оказва сериозен отрицателен ефект върху културата на Англия. Джон Кембъл е един от най-отговорните политици за приемането на законопроекта, но една година след приемането му той съжалява за решението си, като се оплаква така: „Седях два дни в Съда по разводите и, подобно на Франкенщайн, сега се страхувам от чудовището, което създадох“. (Life Of John Lord Campbell, Vol. 2, American Edition [Jersey City, NJ: Frederick D. Linn & Co., 1881], p. 432).
[76] Thoughts On The Study Of The Holy Gospels (London: Francis & John Rivington, 1845), p. 181-182.
[77] Sequel Of The Argument Against Immediately Repealing The Laws Which Treat The Nuptial Bond As Indissoluble (Oxford: J.H. & James Parker, 1857), p. 3.
[78] Considerations On Divorce A Vinculo Matrimonii: In Connexion With Holy Scripture (London: C.J. Stewart, 1857), p. 16. Published pseudonymously as by “A Barrister”.
[79] Включвам тази и другите държави по-долу, за да покажа, че цели държави са основали законите си върху отхвърлянето на Възгледа за прелюбодейството.
[80] Thomas McCord, The Civil Code of Lower Canada, Second Edition, Book First Of Persons, Title Fifth, Chapter Seventh, No. 185 (Montreal: Dawson, 1870), p. 28.
[81] Letter To The Rev. H.H.H. in William Francis Brand Life of William Rollinson Whittingham, Vol. 1 (New York: E. & J. B. Young, 1883), p. 488.
[82] The Sacraments And Sacramental Ordinances Of The Church (London: Rivingtons, 1867), p. 280.
[83] Civil Marriage Law, Article 19. Translated and cited in Reports On The Laws On Marriage And Divorce In Foreign Countries in House of Commons Papers, Vol. 70 (London: Her Majesty’s Stationary Office, 1894), p. 50.
[84] Argentine Marriage Law, Article 64. Translated and cited in Reports On The Laws On Marriage And Divorce In Foreign Countries in House of Commons Papers, Vol. 70 (London: Her Majesty’s Stationary Office, 1894), p. 9.
[85] Article 81. Ibid, p. 10.
[86] The Bill For Divorce, 1857, Sec. 27 & 40 in Gleanings of Past Years, 1843-78:Vol. 6: Ecclesiastical (London: John Murray, 1879), p. 63, 72.
[87] Броят подписали е вписан в Henry Yates Satterlee, The Peace Cross Book: Cathedral of SS. Peter and Paul, Washington (New York, NY: R.H. Russell, 1899), p. 42. The text of the petition is found in G.M.P Bownes, The Late Convention Of The Protestant Episcopal Church in The Catholic World, Vol. 68: October, 1898 to March, 1899 (New York, NY: The Office Of The Catholic World, 1899), p. 259.
[88] Divorce And Remarriage in John Vyrnwy Morgan, ed. Theology At The Dawn Of The Twentieth Century: Essays On The Present Status of Christianity And Its Doctrines (Boston, Small, Maynard & Co., 1901), p. 348.
[89] Marriage And Divorce: The Doctrine Of The Church Of England in Contemporary Review, Vol. 68: July to December 1895 (London: Isbister & Co., 1895), p. 264.
[90] Събранията на ул. Азуза (които често са наричани и „Съживлението на ул. Азуза“) се смятат от петдесятните за раждането на съвременното петдесятно движение. Деноминации като „Божия църква“ водят началото си от службите, които са се провеждали на ул. Азуза в Лос Анджелис, щата Калифорния. Петдесетни християни споменават събранията на ул. Азуза като пример за това какъв трябва да бъде целият петдесятнически свят днес. Интересното е, че те често го наричат „най-великото движение на Святия Дух след Петдесетница“. С такова високо уважение към службите на ул. Азуза не е ясно защо голяма част от съвременните петдесятни отхвърлят това, което се твърди от службите на ул. Азуза, че Святият Дух им е казал да поучават относно развода и повторния брак.
[91] William J. Seymour The Doctrines And Discipline Of The Azusa Street Apostolic Faith Mission Of Los Angeles (The Complete Azusa Street Library), Marriage And Family: Unscriptural Marriage, Separation Larry Edward Martin, ed. (Joplin, MO: Christian Life Books, 2000), p. 119-122.
[92] Resolution 40, “The Lambeth Conference Official Website” at http://www.lambethconference.org/resolutions/1908/1908-40.cfm
[93] Lectures On The Calling Of A Christian Woman And Her Training To Fulfil It, Delivered During The Season Of Lent, AD 1883, Lecture 5: Divorce (New York, NY: D. Appleton & Co., 1883), p. 140.
[94] Divorce in The Church And Life Of To-day, p. 42-43. Cited in Henry John Wilkins The History Of Divorce And Re-marriage For English Churchmen (London: Longmans, Green & Co., 1910), p. 45.
[95] The History Of Marriage: Jewish And Christian, In Relation To Divorce And Certain Forbidden Degrees (London: Longmans, Green & Co., 1894), p. 71.
[96] Това всъщност е отхвърляне на идеята за прелюбодейство от ранната деноминация „Божия църква“. Християните, които са се развеждали при прелюбодейство, са били съветвани да останат неженени, а на служителите от „Божия църква“ е било забранено да водят брачни церемонии за човек, който се е развел поради прелюбодейство.
[97] Combined Minutes Of The General Council Of The Assemblies Of God, Minutes 1921, under the section entitled Marriage And Divorce, (no publication information in printed booklet), p. 22.
[98] Holy Matrimony (London: Rivington, Percival & Co., 1895), p. 110, 152.
[99] Marriage And Divorce In The United States: As They Are And As They Ought To Be (J. B. Lippincott Co., 1889), p. 208-210.
[100] Primitive Worship And The Prayer Book (New York, NY: Longmans, Green & Co., 1917), p. 320.
[101] The Gospel Of The Kingdom (London: Longmans, Green & Co., 1910), p. 112.
[102] A Word Of Warning On Divorce-Marriage (Philadelphia, PA: Gospel Words & Music, no date).
[103] Article 17, Sec. 3. Cited in The Pacific Reporter, Vol. 142: August 31-October 12, 1914 (St. Paul: West Publishing Co., 1914), p. 236.
[104] What Did Christ Teach About Divorce? (London: Society For Promoting Christian Knowledge, 1921), p. 27-28.
[105] A Memorandum On Divorce in The Challenger, July 5, 1918. Cited in A. Maude Royden Sex and Common Sense (New York, NY: G. P. Putnam’s Sons, 1922), p. 210.
[106] Marriage And Divorce (London: Society For Promoting Christian Knowledge, 1924), p. 8, 10.
[107] The Mind Of Christ On Marriage in Five Essays On Marriage (no city of pub.: Cloister Press, no date of pub.), p. 36-37.
[108] Until Death Do Us Part (Dundee, Il: Metropolitan Press, 1958), p. 23.
[109] The Divorce Problem Fully Discussed And A Scriptural Solution, First Edition (Waynesboro, PA: MacNeish Publishers, 1952), p. 74.
[110] Доколкото ми е известно, само двама от цитираните писатели след Реформацията в този раздел са били римокатолици. Тази книга е насочена към евангелски християни, но тук включвам официалното отхвърляне на Римокатолическата църква на идеята за прелюбодейство, за да покажа, че ако се вземе предвид цялото християнство, мнозинството отхвърля идеята, че прелюбодейството оправдава развода и повторния брак. С ръст от 11,54% увеличение на членската маса между 2000 и 2008 г., с 1,16 милиарда членове към 2008 г. и в качеството си на най-голямата деноминация в Съединените щати, те служат като доказателство, че църква или деноминация може да расте, дори ако не позволява на своите членове да се женят повторно в случай на прелюбодейство (изневяра).
[111] Canon 1141. Канони 1097-1098 посочват, че бракът, основан на измама, която би могла да повлияе на сексуалния живот на двамата партньори (което би включвало идеята за прикриване на предбрачен грях), може да бъде анулиран: „Сключва [брак] недействително човек, който сключва брак, подлъган чрез измама, извършена да се осигури съгласие относно някои качества на насрещната страна, което в самото си естество може сериозно да наруши партньорството на съпружеския живот.
[112] Statement of Position on Divorce and Remarriage. Officially adopted as a statement of position and policy on June 24, 1983, by the Southeastern Mennonite Conference.
[113] Marriage, Divorce And Remarriage (Harrisonburg, VA: Christian Light Publications, 1992).
[114] Divorce and Remarriage: The Trojan Horse Within the Church (Longwood, FL:Xulon Press, 2008). Till Death Do Us Part (Webb Ministries, Inc., 2003).
[115] Have You Not Read? (Fredericksburg OH: Faith View Books, 2009).
[116] Christian Care & Concern For Marriage, Divorce, And Remarriage (FBF Missions, 2008).
[117] Adultery In The Church (Landmark Archiving and Multimedia Publishing Co, 2004).
[118] Until Death Do Us Part (South Holland, IL: South Holland Protestant Reformed Evangelism Committee, 2005). Marriage And Divorce (South Holland, IL: South Holland Protestant Reformed Church, no pub. date).
[119] Is Divorce And Remarriage Biblical? in Holiness Data Ministries CD-ROM, file # HDM0809, digital edition 11/02/98, (no original pub. info., no original pub.date).
[120] “What Jesus Said About Divorce And Remarriage” in Dagen, 1994.
[121] The Family: Foundations Are Shaking (Hudsonville, MI: Hudsonville Protestant Reformed Church, no pub. date).
[122] www.holymatrimony.org
[123] www.marriagedivorce.com
[124] www.cadz.net
[125] www.wisereaction.org
[126] www.amatterofsalvation.com
[127] www.morechristlike.com
[128] www.theoslog.com
[129] Бивш изследовател в Tyndale House Library, Cambridge, England. Личната му интернет страница: http://www.btinternet.com/~lmf12/
[130] www.truthinheart.com
[131] www.internationaldeliveranceministries.org
[132] www.truthinheart.com
