Изтеглете тази книга във формат
PDF, EPUB или MOBI.
Приложение 1: Лични наблюдения относно развода и повторния брак в Евангелската църква
Когато наближих завършването на този труд, започнах да се чудя дали евангелските християни наистина биха приели сериозно книга за развода и повторния брак. С течение на годините голям процент от тях възприемат не само Възгледа за прелюбодейството и привилегията от Павел, но и куп други „вратички“, които изглежда удобно позволяват на всеки и всички да се оженят отново, независимо от причината за развода им:
- Преди да се спасите ли се разведохте? Ако е така, „всичко е вече ново“ и имате свободата да се ожените/омъжите отново.
- Помолили ли сте Бог да Ви прости за Вашия небиблейски развод? Ако е така, Бог ще Ви прости, ще избърше всичко старо и ще Ви позволи да се ожените повторно.
- Искрено ли се покаяхте за своя небиблейски повторен брак? Ако е така, Бог ще Ви прости и ще Ви позволи да останете в новия брак (дори ако първият Ви съпруг Ви иска обратно).
- Попада ли повторният Ви брак в категория, която Исус класифицира като „прелюбодеен“? Ако е така, не се притеснявайте – прелюбодейството се е случило само първия път, когато сте имали полов акт. Всички останали сношения в новия брак се приемат и почитат от Бога.
Въпреки че евангелските християни официално казват, че вярват, че има библейски насоки за това кой може и не може да се жени повторно след развод, поради всякакви практични основания, мнозина не вярват в никаква забрана по отношение на развода и повторния брак. Разбира се, те ще правят изявления като „Бракът е за цял живот“, „Разводът е погрешна стъпка“ и т.н., но когато се стигне до него, те всъщност не прилагат тези стандарти на практика. Изглежда, че с течение на годините се изпарява и убеждението сред евангелските християни, че наистина има такова нещо като небиблейски брак.
Приложение 2: Свидетелството на либералните църкви, които са предварили евангелските християни в това да изоставят поученията на Исус относно развода и повторния брак
Ако Евангелската църква беше първата група християни, която пренебрегна учението на Исус за развода и повторния брак, щяхме да се чудим къде в крайна сметка ще свърши всичко това. За наше щастие не трябва да се чудим, защото предишна група християни направи точно това и резултатите са пагубни – всяка деноминация, която днес приема хомосексуалното поведение, някога е започнала като първо е снизила стандартите си по отношение на развода и повторния брак. В рамките на едно поколение, което снизява стандартите за развод и повторен брак, хората използват същите аргументи, за да снижат стандартите си и по отношение на хомосексуалността.
- През 1959 г. Презвитерианската църква в САЩ (PCUS) решава да премахне ограниченията на Уестминстърската изповед на вярата при развод и повторен брак[1]. 19 г. по-късно деноминацията публикува становище относно хомосексуализма, показващо възможността да има „положителен принос на хомосексуалистите върху неспирния живот на църквата“ и че има „хомосексуални лица, които проявяват дарбите на Духа“[2].
- През 1973 г. Епископалната църква, която в миналото е заемала консервативна позиция по въпроса за развода и повторния брак, решава, че ще позволи на всеки, който е получил развод, да се ожени отново[3]. 30 г. по-късно те ръкополагат първия си открито афиширащ се гей епископ.
- През 1976 г. Обединената методистка църква решава, че там, където бракът не може да бъде „поправен“, винаги има право на повторен брак[4]. 29 г. по-късно Обединеният методистки съвет на епископите издава пасторално писмо, в което се посочва, че хомосексуалността не трябва да се разглежда като пречка за членството в църквата[5].
- През 1982 г. Евангелско-лютеранската църква в САЩ (ELCA) решава разведените лица да могат да се оженят повторно с благословията на църквата, независимо от основанията, при които е настъпил разводът[6]. 27 г. по-късно ELCA гласуват да се позволи на хомосексуалисти да служат като ръкоположени духовници.
Много евангелски християни вероятно ще бъдат скептични, че приемането на развод и повторен брак е довело до приемането на хомосексуално поведение в тези църкви. За да отговорим на този скептицизъм, трябва само да разгледаме някои от причините, които хората дават за приемането на хомосексуално поведение в църквата, и ще видим, че дори поддръжниците на гейския начин на живот в църквата признават това.
В статия от 2004 г., озаглавена „Църквата и хомосексуалността“, публикувана в Journal of Lutheran Ethics, Джон Уикъм, поддръжник на хомосексуалното поведение в църквата, отбелязва, че ако християните могат да променят мнението си относно приемането на учението на Исус относно развода и повторния брак, защо да не могат да променят мнението си относно приемането на хомосексуално поведение:
Още по-убедително е, че повечето християни днес приемат развода и повторния брак, въпреки изричната преценка на Исус, че това е прелюбодейство (Мат. 19:3-9). Предполага се, че християните прощават и го приемат, защото да дадеш втори или трети шанс е проява на любов. Ако хетеросексуалните християни могат да простят и да приемат прелюбодейство сред своите братя и сестри, които са се оженили/омъжили повторно, май намирисва на лицемерие да се отрече сексуалният спътник, че дори и бракът на своите гей братя и сестри. Ако успеят да заобиколят възгледите на Исус, хетеросексуалните християни със сигурност трябва да могат да заобиколят и възгледите на св. Павел[7].
Като подготовка за своето Общо църковно събрание през 2005 г. Евангелско-лютеранската църква изготвя документ, озаглавен „Изследванията на ELCA за сексуалността: три резолюции за разглеждане“ на Общото събрание през 2005 г. Това основно е било предложение как ELCA може да включи хората, практикуващи хомосексуалност, в живота на своята деноминация. Привържениците на предложения процес посочват, че решението за преоценка на хомосексуалното поведение не се различава от решението на църквата да преразгледа позицията си относно повторния брак след развод:
Хората, които застъпват това мнение [че хомосексуалността не е избор], вярват, че всички думи, с изключение на тези за гейовете и лесбийките в обвързани отношения, са несправедливи и трябва да бъдат премахнати. Това предложение обаче може да бъде подкрепено по две причини: (а) докато думите, описващи Видението и Очакванията не спират, би трябвало да има начин, по който гейове и лесбийки в обвързани отношения да могат да бъдат призовани в служението на тази църква и (б) точно както отне на Църквата и света много години, за да разберат други изключително важни въпроси като повторния брак за разведени хора, този процес предоставя възможност за непрекъснато разпознаване къде Светият Дух води тази църква[8].
През 2009 г. Джак Роджърс, презвитериански богослов и поддръжник на хомосексуалното поведение в църквата, отбелязва, че решението на Презвитерианската църква да промени позицията си по отношение на развода и повторния брак е идеалната аналогия за Църквата да промени позицията си и по отношение на хомосексуалното поведение:
През 50-те години на ХХ в. и двата клона на презвитерианството в САЩ предприеха забележителната стъпка да преразгледат Уестминстърската изповед на вярата относно развода и повторния брак… Презвитерианските деноминации се бяха отвърнали от това, което смятаха за легалистичен подход към брака и развода, основан на буквално тълкуване на библейските и изповедните текстове. Сега те цитират духа и целостта на учението на Исус като налагане на пасторален подход, който допуска изключения от предишните правила … Как това е свързано с предоставянето на равенство на членовете гейове и лесбийки в нашите църкви? Думите на Исус, че разводът е равен на прелюбодейство, са сред най-ясните изказвания по даден морален въпрос в Писанията…. Ако трябва да възприемем буквално поучението на Исус за развода, все още няма да приемаме разведени и повторно женени хора като служители в църквата. И все пак църковният закон сега изисква да приемаме буквално по-малко ясни изявления относно хомосексуалното поведение. Това е двоен стандарт: сегашният църковен закон позволява пасторален подход по отношение на брака и развода за хора, които са хетеросексуални, и налага легалистичен подход към хората, които са хомосексуални. Можем да се поучим от начина, по който презвитерианските църкви на север и на юг бавно преминават от легалистичното четене на текстовете към това да разглеждат Писанието през обектива на живота и служението на Исус Христос. Исус не е установил неотменими закони, които хората да нарушават. По-скоро е изложил идеал, към който всички трябва да се стремим – вярност през целия живот в брачните отношения. Идеалът може да се отнася за гей или лесбийски двойки, както и за хетеросексуални двойки[9].
Луис Б. Смедес (1921-2002 г.) е „евангелски“ активист за правата на гейовете, който преди смъртта си се опитва да лобира в Християнската реформирана църква за приемане на хомосексуалното поведение. Той предполага, че тъй като през 50-те години на ХХ в. Църквата е възприела по-либерален подход към развода и повторния брак, Църквата сега може (и трябва) да заеме и по-либерална позиция по отношение на хомосексуалното поведение.
Изминах доста дълъг път как моята църква в своето служение се отнася към разведени и повторно женени, за да поставя началото на въпроса за изключването на друга група християни. Имам предвид хомосексуалните хора, които се доверяват на Христос като Спасител и искат да го следват като свой Господ… Драматичният ход на Църквата от изключването до приемането на разведени и повторно женени християни предоставя ли ни прецедент да приемем и хомосексуалните християни, които живеят в посветено партньорство? Моят отговор на собствения ми въпрос е: Да, струва ми се, че с приемането на разведени и повторно женени християни действително създаваме прецедент да приемем и християни хомосексуалисти, които живеят заедно[10].
Ако нещата не се променят, въпрос на време е Евангелската църква да загуби битката си с хомосексуалното поведение, точно както в голяма степен е загубила битката с развода и повторния брак. Вече наблюдаваме възхода на организации и лица, които пропагандират идеята за „новородени гейове“ (мъже и жени, които твърдят, че могат едновременно да бъдат и новородени, и гейове)[11], както и високопоставени евангелски християни, които са имали хомосексуално поведение като такива[12].
Последните проучвания показват нарастващо приемане на хомосексуалното поведение сред евангелските християни. Проучване от 2011 г., проведено от базирания във Вашингтон Институт за обществени изследвания на религията, разкрива, че 44% от евангелистите на възраст между 18 и 29 г. са „за“ гейовете и лесбийките да могат да се женят[13]. Когато дойде време сегашното поколение евангелски лидери да се оттегли и по-младите про-хомосексуални евангелисти да заемат мястото им, докъде ще е стигнала Евангелската църква?
[1] Jack Rogers, Reading the Bible: The Presbyterian Way. Paper presented at the 1998 Covenant Conference, November 6, 1998. Налична онлайн на адрес: http://www.covenantnetwork.org/sermon&papers/rogerstalk.html, последно проверена на 20.07.2010 г.. Jack Rogers, Jesus, the Bible, and Homosexuality: Explode the Myths, Heal the Church (Lousiville, KY: Westminster John Knox Press, 2009), p. 43-44.
[2] The Church And Homosexuality (Louisville, KY: Office Of The General Assembly Of The United Presbyterian Church In The United States of America, 1978), p. 42-43. Налична онлайн на адрес: http://oga.pcusa.org/publications/church-and-homosexuality.pdf, последно проверена на 29.09.2011 г.
[3] Jerome E Politzer, A Form Of Godliness: An Analysis Of The Changes In Doctrine And Discipline In The 1979 Book Of Common Prayer (Philadelphia, PA: The Prayer Book Society, 1987). Налична онлайн на адрес: http://www.episcopalnet.org/TRACTS/Politzer.html, последно проверена на 29.09.2011 г. See also Kenneth E. North, Holy Matrimony, Divorce, And Remarriage According To The Canons Of The Episcopal Church. Налична онлайн и на адрес: http://www.canonlaw.org/article_matrimony.htm, последно проверявана на 29.09.2011 г.
[4] United Methodist Church Book Of Discipline (Nashville, TN: Cokesbury, 1976), p. 71.
[5] A Pastoral Letter To The People Of The United Methodist Church From The Council of Bishops, Nov. 2, 2005. Available online at http://archives.umc.org/interior.asp?mid=10171, accessed September 29, 2011.
[6] Teachings And Practice On Marriage, Divorce And Remarriage, A Statement of The American Lutheran Church, 1980, Sec. 3:16. Adopted Sept. 10, 1982, by the Eleventh General Convention of The American Lutheran Church as a statement of policy and practice for this church (GC82.10.104). Available online at http://www.elca.org/What-We-Believe/Social-Issues/Predecessor-Body-Statements/American-Lutheran-Church/Marriage-Divorce-and-Remarriage.aspx, accessed September 29, 2011.
[7] John Wickham, The Church And Homosexuality in Journal Of Lutheran Ethics, Vol. 4, No. 8 (August 2004). Available online at http://www.elca.org/What-We- Believe/Social-Issues/Journal-of-Lutheran-Ethics/Issues/August-2004/The-Church-and-Homosexuality.aspx, accessed September 30, 2011.
[8] Daily News Reports From The Evangelical Lutheran Church In America 2005 Churchwide Assembly in Orlando, Florida, August 8 – 14, 2005, Day Five ELCA Churchwide Assembly Friday, August 12, 2005. Available online at http://www.lcna.org/news/news-archive?staticfile=archive%2F2005-08-08.htm, accessed October 1, 2011. See also The ELCA Studies On Sexuality: Three Resolutions For Consideration At The 2005 Churchwide Assembly. Available online at http://www.halfwaycreek.org/sexuality.pdf, accessed October 1, 2011.
[9] Jack Rogers, Jesus, the Bible, and Homosexuality: Explode the Myths, Heal the Church (Lousiville, KY: Westminster John Knox Press, 2009), p. 44.
[10] Lewis B. Smedes, Like the Wideness of the Sea? in Perspectives Jourmal, 14 (May 1999).
[11] See such pro-homosexual and “Evangelical” organizations as: “Evangelicals Concerned” www.ecwr.org, “the Evangelical Network” www.t-e-n.org, “Christian Gays” www.christiangays.com, “Born Again Lesbian Music” www.balmministries.net, “Gay Christian 101” www.gaychristian101.com, “Gay Christian Network” www.gaychristian.net, “Gay Christian Online” www.gaychristianonline.org, “Gay Christian Survivors” www.gaychristiansurvivors.com, the Affirming Pentecostal Church www.myapci.org, and the Fellowship Of Reconciling Pentecostals www.rpifellowship.com.
[12] Such as Ted Haggard (who engaged in homosexual behavior while president of the National Association Of Evangelicals) and contemporary Christian musicians Ray Boltz, Jennifer Knapp, and Kirk Talley.
[13] Public Religion Research Institute, Generations at Odds: The Millennial Generation and the Future of Gay and Lesbian Rights, Aug 29, 2011. Available online at http://publicreligion.org/research/2011/08/generations-at-odds/, accessed October 1, 2011.