Първата молитва, която научих като дете, беше една проста молитва преди ядене: „Бог е велик, Бог е добър и ние Му благодарим за храната“. Предполагам, че молитвата е била замислена в рими. И тя звучеше така, когато я казваше баба, защото произнасяше думата храна така, че все едно я римуваше с добър.
Двете добродетели, приписвани на Бога в тази молитва – величието и добротата, могат да се предадат с една библейска дума – святост. Когато говорим за Божията святост, ние сме свикнали да я свързваме най-вече с чистота и праведността на Бога. Безспорно идеята за святостта съдържа посочените добродетели, но те не са от първостепенно значение за нея.
Библейската дума свят има две различни значения. Първото значение е „отделен“ или „с различно естество“. Когато казваме, че Бог е свят, ние насочваме вниманието върху дълбокото различие между Него и всички създания. Имаме предвид Божието безпределно величие, Неговото царско превъзходство, поради които Той е достоен за почит, преклонение, възхищение и поклонение. В Своята слава Той е „различен“ от нас. Когато Библията говори за святи предмети, святи хора и свято време, има предвид неща, които са отделени, осветени и променени чрез Божието докосване. Земята до горящата къпина, където стои Мойсей, е свята, защото Бог присъства там по специален начин. В миг близостта с божественото превръща обикновеното в необикновено и обичайното в необичайно.
Второто значение на свят има връзка с Божиите непорочни и праведни дела. Бог винаги постъпва правилно. Той никога не греши. Винаги действа праведно, защото Неговата природа е свята. Ето защо разграничаваме вътрешна Божия правда (Божията свята природа) и външна Божия правда (Неговите действия).
Понеже Бог е свят, Той е едновременно велик и добър. В Неговата доброта няма и сянка от зло. Когато биваме призовавани към святост, това не означава да бъдем част от Божието величие, а да се различаваме от обикновената ни паднала греховност. Призовани сме да се представяме и отразяваме нравствения характер и действия на Бога. Да подражаваме на Неговата доброта.
Библейски пасажи за размисъл:
Изход 3:1-6; 1 Царе 2:2; Псалм 99:1-9; Исайя 6:1-13; Откровение 4:1-11
Този текст е взет от книгата "Основни истини на християнската вяра" на автора Р. Ч. Спроул. Можете да закупите книгата отпечатана на хартия от Динамик Консулта>. |