Christian.bg Българска Християнска Мрежа
Папа Йоан Павел II не спомена нито веднъж за своя Началник – Исус Христос. И това не се дължи на старческо забравяне, а на осъзната идеология. Тоталната държава е истинският бог на Ватикана, и посещението на папата в България беше сеанс на поклонение пред този бог.
Преди посещението на папата един мой невярващ приятел ме попита: „Вие, протестантите, как възприемате посещението на папата? Нямаше ли някакви спорове между вас и католическата църква?“ Обясних му уверено, че да, разбира се, имаме теологични разлики, но в съвременната хуманистична и атеистична цивилизация, основана върху вярата в тоталната държава като земен бог на човечеството, ние и католиците можем да бъдем съюзници във възстановяването на християнските ценности и християнския характер на Европа, което днес е по-важната задача.
След посещението на папата същият мой приятел се подигра: „Какъв Христос ми разправяш бе? За четири дена посещение папата не спомена нито веднъж за Христос.“
Трябваше да призная очевидното. Папа Йоан Павел II не дойде за да прогласи Христос, нито дори християнските ценности или цивилизация. Цялото посещение на папа Йоан Павел беше за да се поклони пред всеобщия бог на съвременните езичници тоталната държава и нейния жречески елит от политици и чиновници.
Според един стар виц най-сладката работа в света била да бъдеш папа; и всяка сутрин като отидеш на работа да гледаш прекия си началник закован с пирони. От 1,400 години насам всички папи гледат съвсем сериозно на тази работа – гледат на началника си като истински мъртъв, а на себе си като истински богове и владетели. В съвременна тоталитарна и антихристиянска Европа това е общоприето поведение. Йоан Павел II не отстъпи от този общоприет стереотип на поведение. Беше посрещнат с официална правителствена охрана, с държавен протокол, специални охранителни мерки, държавно настаняване – всичко за сметка на и без това озверелите от бедност български данъкоплатци. Тези същите данъкоплатци, от които държавата с полицейската си сила отне няколко милиона долара, за да осигури комфорта на един старец, бяха държани от въоръжени до зъби полицаи на половин километър разстояние, като животни зад ограда. Няма никакъв проблем да се осигури това за един папа, нищо че всичко, което българската нация получи в замяна, беше чувал със стари кости. Но ако дойдат евангелски проповедници, които не само не крадат парите на данъкоплатците, но и носят със себе си пари и помощи, се вдига такъв шум, като че ли самият ад с всички демони се е появил на повърхността на земята. Има си обяснение за това – евангелските проповедници нямат друг бог освен Христос, а папата няма друг бог освен самия себе си; а съвременният човек и особено съвременната тотална държава не могат да търпят трансцендентни богове, които не се нуждаят от политическо одобрение.
Карол Войтила ни обясни надълго и нашироко колко много обичал България и българския народ, колко много бил искал да посети България и т.н. Накратко, той съзнателно направи себе си център на посещението си, както и се очакваше от един езически владетел, имащ себе си за бог в плът. Нищо че официално той е само наместник на друг Цар – Христос. Христос нека си стои закован с пирони, Йоан Павел II е по-важен от Него. И затова благословенията, които всички получиха, не бяха от Христос, а от папата. Какъв е тоя Христос, та да дава благословения? Папата е истинският бог, затова само папата може да дава благословение от своето си име.
Само между другото, папата не може да не знае, че всяка година в България се извършват над 100,000 аборта. Две от всеки три жени в България на възраст между 20 и 80 години са убили поне едно неродено дете в утробата си. Ако от 200,000 посрещачи половината са били жени, сред посрещачите е имало 70,000 убийци на неродени деца. Не включваме в това число гинеколозите, нито бащите, които са дали съгласието си техните деца да бъдат убити. Тези убийци получиха благословението на папата; децата, убити без да имат възможността да видят слънцето и да се порадват на живота, бяха забравени. Йоан Павел II можеше поне да се поклони символично пред паметта им пред някоя от софийските гинекологични клиники и така да предизвика съвестта на убийците на деца. Но в съвременната европейска цивилизация не е политически коректно да защитаваш неродените деца – те просто нямат политическо представителство. А политическата коректност и политическото представителство са единственото нещо, което съвременният човек зачита – те са приоритет пред живота, свободата и собствеността. А Йоан Павел II, разбирате, е съвременен европейски човек; какво е за него животът на някакви неродени деца? Ако богът на държавата изисква тяхната смърт, да не забравяме, че от времето на Филип Димитров насам непълнолетните момичета имат право на безплатен аборт, за сметка на държавата – какво значение имат моралните постановления на Бога на Библията?
Както се полага на един съвременен политически владетел, папата беше посрещнат първо от българските държавни чиновници. Представете си Христос, Който влиза в Ерусалим на бял кон, посрещнат от Пилат Понтийски и първосвещениците, а римските легиони са отцепили района и държат простите хора на половин километър от Христос. Ако не можете да си го представите, то не е защото нямате въображение, а защото такъв Христос не съществува.
Президентът Първанов успя да насили езика си и да спомене нещо за „християнска цивилизация“, но това беше най-многото, което успя да каже за християнството. Разбира се, съвременната езическа държава може да допусне да се говори за „християнска“ цивилизация, но само доколкото се пропуска името на Христос. Разбираемо е. Съвременните езичници живеят върху плодовете на средновековната християнска цивилизация; но не искат да приемат Автора на тази цивилизация. За съвременната езическа държава единствен истински бог е тя самата; всеки друг бог може да бъде само някаква идея или идеал, но в никакъв случай истинска Личност, Бог в плът, Който е възкръснал и сега владее света. Виж, папата е друго нещо. Той е осезаем, земен и освен това не ни предизвиква с морала си. Но Христос е непоносим за чиновника-атеист Първанов. Христос е политически неприемлив. А за съвременните чиновници въпросът не е в истинността на една религия, а в нейната политическа приемливост. Също както беше в робовладелската Римска Империя.
И патриарх Максим се включи в тази оргия на поклонение пред бога на политиката: срещна се с папа Йоан Павел II, но предварително уточни, че се среща с него не като религиозен ръководител, а като глава на държавата Ватикана. Очаквахме го. И без това никой не възприема Максим за духовен или религиозен ръководител, а като един от чиновниците на държавната трапеза. И все пак, при срещата двамата, папата и патриархът, заявиха, че със схизмата от 1054 е свършено. Направих си труда да прочета историята на тази схизма. Официално разделението е било на религиозна основа – тълкувание на библейските текстове. Днес възстановяването на отношенията стана на политическа основа „на кого му пука днес за религията или тълкуванието“ Ако съвременният бог е богът на държавата, какво пречи да се обединим на политическа основа?
И накрая, разбира се, папата беше посетен от „представители“ на евангелските християни в България. Така и не разбрах кои са били тези „представители“. По определение евангелските християни нямат свещенически елит, който да си играе на политическо представителство. „Всеки вярващ е свещеник“, е учението на Реформацията и „където са събрани двама или трима в името на Христос, Христос е сред тях“. Никой земен човек не може да представя себе си за представител на християните, защото само Христос е техен Господар и Представител. Но като се има предвид духа на цялото посещение на папата, тези „представители“ ще да са били ръководителите на държавно регистрираните деноминации, назначени за „представители“ от времето, когато Държавна Сигурност определяше кой ще е пастор на коя църква. Онези същите, които са станали пословични с корупцията, злоупотребата със средства и невероятния разкош, в който живеят. Които представляват само себе си и една малка клика от „духовни съвети“.
Накратко, посещението на папата разкри истинската религия на Ватикана, която всъщност е религията на съвременното езичество: „Нямаме друг цар освен Цезаря.“ Както в Римската империя преди 20 века, политическите владетели изискват поклонение и лоялност пред върховния бог на държавата, и държат Христос да си остане закован на кръста или, още по-добре, заровен в земята под огромен камък. И както в Римската империя, тази религия ще се провали. Тя изисква разделение на хората на чиновнически елит и простолюдие, което да плаща заплатите на този елит. Истинското християнство, дори без политическо одобрение или церемонии, ще съсипе съвременната империя, както съсипа Римската. Отчаяните опити на Йоан Павел II и неговите политически съучастници да запазят политическо езичество ще се провалят пред силата Христовото Благовестие. Бог е запазил Своя остатък и никаква политическа сила не може да го спре.
Автор: Божидар Маринов
